ВЪПРОСИ ЗА РАЗМИСЪЛ
И така, решил си да станеш Соколар? Добре! Но преди да се хвърлиш с главата напред в тази нова и сериозна материя, си отговори на три значими и основни въпроса: "Имаш ли време за занимания?", "Имаш ли място, където да настаниш птицата, да тренираш и да ловуваш с нея?" и "Имаш ли нужните финансови средства?".
Ако си отговориш безпристрастно, застанал сам със себе си, гарантирам ти първия най-важен напредък. А именно, че си разбрал нещо много важно - в този ловен дует (или трио, ако имаш куче) важният не си ти.
Преди да започнеш да разсъждаваш върху тази идея има някои въпроси, които могат да те насочат към същността на нещата или по-точно към изискванията за правилното занимание с грабливи птици.
Има нещо, което искам да споделя с теб. Срещал съм хора, които правят кардиналната грешка първо да се сдобият с птица (при това най-вече по незаконен начин, като ги взимат от гнезда), а по-късно започват да мислят и търсят начини да я обучават. Най-неразумното нещо е, още преди да се научиш на елементарните неща, още преди да си разбрал какво е това лов със соколи и има ли място в твоя живот, да вземеш птица. Камо ли от гнездо. Това, което трябва да осъзнаеш е, че трябва да намериш човек, който да те напътства, да мине малко време и емоциите да се канализират, да разбереш какво точно искаш да правиш и чак тогава да започнеш "да стажуваш" при някой соколар. Ако направиш грешката първо да вземеш птица, а след това да търсиш начин да я тренираш, сред законните соколари няма да намериш подкрепа. И знаеш ли защо? Защото ти ще застрашиш тяхната любов. Ти ще застрашиш ЗАКОННИЯТ лов със соколи! За това, скъпи приятелю, преди да направиш нещо в тази посока намери правилните хора.
Нека първо обсъдим трите основни компонента – Време, Пространство, Пари. За да се замислим въобще дали можем и трябва ли да се занимаваме със Соколарство ти предлагам първо да обърнеш внимание на следното:
1. Колко часа на ден можеш да отделяш за това занимание?
Тук говорим за всеки ден, 7 дена в седмицата, 31 дни в месеца, 365 дни в годината, без отмор събота и неделя, без почивки на море или ски, без забавления и въобще без планове, които изключват птицата!
2. Имаш ли необходимото пространство, за да построиш подходяща клетка със съответните размери за настаняването на една граблива птица?
А през зимата или когато животното се нуждае от тихо, спокойно и понякога топло място за престой? Това е нужно, когато птицата е болна или ранена или се възстановява след период на лечение. Можеш ли да си осигуриш 24-ов достъп до нея? Това е предимството на къщата...!
3. С какви финансови възможности на месец разполагаш, за да можеш да посрещнеш нуждите на птицата?
Това означава да имаш възможност специално за нея да съградиш подходящ подслон за цялата година (т.нар. "птича стая"), да осигуриш качествена и разнообразна храна, витамини, минерали, лекарства и специализирани медицински грижи. Не на последно място е и твоето време и внимание. Съществуват и други изненадващи и инцидентни разходи, които, повярвай, изникват точно тогава, когато най-малко ги очакваш и още по-малко ги искаш. Но, за които задължително трябва да си готов.
Моят съвет е да се замислиш първо над тези три фактора. Прецени реално ситуацията. Именно от твоята преценка, а не от нечия друга ще зависи по-натам бъдещето на две живи същества - хищна птица и куче. Може би ти е чудно, защо става въпрос за куче?! Както един мой крайморски колега много точно беше споменал преди време, без куче си е чиста разходка с птица.
А ние не търсим това. Ние сме ловци. Но ловци с птици. За нас не е от съществено значение дали днес ще се приберем с дивеч или не. Важното е птицата да е тренирала добре и ежедневно да се развива. При това така, както не само писаните, но и неписаните вековни соколарски закони ни учат.
За да да ти помогна да избистриш още малко началното ти навлизане в материята ще ти предложа да продължим с въпросите и отговорите. Обърни внимание, че винаги в Соколарството птицата е най-важната. Около нея се върти всичко.
5. Обичаш ли животните?
Друг един момент е, че трябва да ти е приятно да работиш с животни, тъй като има доста тренировки. Хищните птици са животни, които те виждат като източник на храна, а не като източник на симпатия и привързаност. Освен това те не отвръщат със същата топлина и близост. Работата с животни е много по-лесна, когато ги виждаме, че искат да бъдат с нас. Кучета, котки и коне, всички те имат изградено желание за взаимоотношения. Повечето от видовете хищни птици обаче, нямат такова желание. Това може да не е приятно за теб, но е нещо, което трябва да знаеш и обмислиш.
Ако си градски тип човек заниманията с хищни птици ще са най-неподходящите за теб. Трябва да харесваш излетите сред природата, защото все пак ти ще си там със своята птица. Ловувайки! Това са студени дни, горещи дни, мокри дни, мръсни дни, смрадливи дни, но...и прекрасни дни.
7. Харесва ли ти лова?
Трябва да ти харесва лова или да искаш да ловуваш, защото този вид занимание е именно това – архаичен метод на лов. Целта му е хищната птица да ловува, а не да бъде отглеждана като домашен любимец, защото тя, в никакъв случай не е това. Тя ловува и убива животни, за да се храни. Това е нейното естествено поведение. Това е дълбоко загнезден инстинкт. А ти и помагаш да се научи да го прави както трябва. Ако нямаш съгласие със себе си в това отношение, тогава си объркал заниманието. Можеш да си вземеш вид екзотична птица, като папагал, например, като за нея няма да са необходими много занимания. Даже никакви. А главоболията ще са значително по-малко. Също така можеш да си поръчаш комплект стикове за голф и да пробваш този спорт. Със сигурност ще си по-доволен от това да си цапаш ръцете.
8. Колко си отдаден на идеята?
Трябва с желание да прекараш години наред посветен на това занимание. В някои от страните извън България, т.е. там, където ловът със соколи се практикува свободно, за начинаещите има период от минимум две години, през който те са под опеката на по-висок клас соколари. Това е двустранно обвързване. Тогава по-опитния соколар или наставникът се заема с нелеката задача да въведе начинаещия в света на Соколарството, като през този период новакът е подложен на непрекъсната преценка и окончателното решение за това, дали става за соколар или не, се пада на наставника. Именно той представя доклада си на отговорната соколарска организация в края на изпитателния срок. След това одобрените продължават по нелекия път на съвременния соколар.
9. С колко време разполагаш всъщност?
С твоята птица трябва да прекарваш определена част от деня. При това всеки ден в директен контакт с нея. Някои дни това ще е само хранене. В други - и тренировка. А по време на ловните дни може дори да прекарвате от изгрев до залез слънце на полето. Това никак, ама никак, не е лесно!
Задължително трябва да си търпелив! За да вземеш необходимите соколарски курсове, за да се снабдиш с екипировка за птицата, за да придобиеш самата птица и тн. изисква определени усилия. Привикването на птицата към човека също изисква търпение. Да отидеш до полето и да имате успешна тренировка също ще тества твоето спокойствие. Има още много тестове за твоето самообладание и всички трябва да преминеш с успех. Можеш ли да бъдеш търпелив и градивно настойчив, е въпросът?
11. Как се виждаш като соколар?
Като любопитна гледка в центъра на захласната тълпа, рискуващ тренировката на любимеца си за сметка на ласките по собственото си его и гордост, или като самотен странник, забелязван с птица на ръка, който отбягва хора и тълпи, за сметка на тишината на полето. Такъв човек не би се впечатлил от шума на прехласнатата тълпа, защото цялото му внимание е отдадено на ловния му партньор.
На подобни въпроси само ти можеш да си отговориш. И само ти можеш да се самозаблуждаваш. Истината е една и тя личи, когато си на полето. Ако работи добре птицата, значи си на ниво. Ако има горе-долу от всичко, значи си зле. Именно тогава трябва да обърнеш поглед повече към птицата, вместо към себе си. Тогава ще видиш разликата. Ще я видиш бързо. Току пред очите ти.
Соколарят, ако още не си го разбрал, е странна птица. Ами помисли само, кой нормален би се мотал по нощите, за да разхожда птицата си на ръка?! Или кой луд би търчал по полетата в големите жеги, гол до кръста, с кожена ръкавица на едната ръка, свирейки, викайки, оглеждайки се наляво-надясно и гонещ сокола си...?! Знаеш ли в очите на хората колко странно изглежда такъв човек? Дали, според теб, това би било нормална гледка?! Как мислиш? Хората, които се разминават с него спазват значителна дистанция. Повярвай ми! Ако си обикновен човек и видиш някой такъв отстрани, как би го приел? Е, когато в един момент, сякаш от нищото, кацне хищна птица на ръкавицата всичко става различно. Тогава виждаш в очите на присъстващите разбиране,...и облекчение, коментари, усмивки: "Я, мамо виж, този батко не бил луд!" или "О, каква птица! Това папагал ли е?" и тн. Но преди това никой не би и повярвал, че такава личност може да има нормални психически процеси "на последния етаж".
Навремето, когато се занимавахме с обучение на стражеви породи кучета, хората гледаха не по-различно. Най-интересно беше, когато се учехме да пълзим. Легнали до кучетата на земята и с ръка обгърнали гърбовете им, ние се завирахме под пейки и препятствия, за да дадем личен пример и да покажем какво се иска от тях. Редовно бяхме одрани, ожулени, оцапани с нечистотии, а отстрани това изглеждаше просто гротескно. Но,...след време, много скоро, нашите кучета станаха най-добрите в околията. Слушаха ни така, че завистта в очите на хората едва се скриваше. Не използвахме нито поводи, нито намордници, а нашийниците на вратовете им бяха само от кумова срама. Животните бяха като часовници. Така и соколарите. Изглеждат странно в очите на хората, докато не се види какво правят тези алтернативни ловци. Тогава всичко се променя.
...Така че, това малко странно на пръв поглед занимание изисква доста, за да се получат нещата както трябва.
Истинският соколар е като самотен ловец в търсене на върховния дивеч, на перфектната атака. В повечето време той е уединен и целенасочено се стреми към тишина и усъвършенстване на уменията на птицата и своите собствени. Той се грижи за птицата си повече, отколкото за себе си. Предпочита я пред всичко останало. Тя, птицата, е обектът на неговия най-силен интерес. Можеш да познаеш дали един соколар се грижи добре за птицата си, като я сравниш с него. Ако е новобранец, той ще е “напудрен” с най-новото в Соколарството. Ще блести отстрани и ще засенчва птицата си. Ако е професионалист, който милее за животинката си, тя най-много ще изпъква. Ще "грее". Ще се забелязва винаги преди него. Оперението ще е здраво и сякаш намазано с олио. Има такива хора и те, за наша радост вече не са малко.
Странно, ще кажеш, е това увлечение за днешните времена. Не може ли да посещавам барове, дискотеки, да си пия, пуша и въобще “да взимам от живота всичко” и да съм добър соколар, като отдавам нужното на птицата си?!
Ще ти кажа! Има един древен документ, в който се споменават изискванията към всеки дръзнал да се занимава със Соколарство. Това е едно от нещата, които ти препоръчвам да прочетеш преди да започнеш сериозните занимания. И със сигурност ПРЕДИ да си вземеш птицата, разбира се!
И така, преди да се обмисли обучението на грабливата птици, трябва да се изпита самият соколар. Да се подложи на изпит. За да обясня какво имам предвид, няма да го направя по-добре от Майкъл Уудфорд, който цитира Джеймс Кемпбъл, в неговия „Трактат за модерно соколарство” („Treatise of Modern Falconry”), написан през далечната 1773 година:
„...Той (соколарят) трябва да бъде много силен (в добра физическа форма), за да издържи умората от многото възходящи хълмове около реките, преодоляването на гъсталаци и други трудности, които могат да му се изпречат на пътя. Бързината е също необходима, за да може той да съпровожда своите птици по време на полет, и да им помогне, докато те увисват във въздуха над главата му, със силно желание и в очакване на дивеча. Понеже те (соколите) често ще достигнат своята пределна скорост, неговият глас трябва да е звучен, ясен и силен, за да бъде чут на разстояние и да ги върне обратно към мястото на действията. Те (соколите) изискват много внимание и постоянство в храната и тренировките. И понеже той (соколаря) може да се изкуши и да ги пренебрегне, той трябва да бъде последователен и въздържан по начина си на живот. Неговата любов към спорта трябва да бъде много силна, за да го вдъхнови да понесе непоколебимо безбройните безпокойства и трудности за грижите, времето и изцапванията, с които обикновено са съпроводени тези излети. Това ще направи неговото главно удоволствие, да бъде винаги свързано с неговите птици, тренирайки ги до послушание, поправяйки грешките им и съветвайки се за тяхното здраве и красота. За да се направят тези неща изпълними, той трябва да разбере техният нрав и организъм, и трябва да притежава много търпение и мекота в прилагането на своите знания. Грабливите птици под грижите на човек така подготвен, ще бъдат винаги в добра форма за летене, ще показват велика смелост и самоувереност. И залавяйки се с преследването на тяхната плячка ще дават най-голямото удоволствие на зрителите със своите движения, като изпълняват само задълженията си благодарение на уменията и вниманието на техния гледач”.
Това, което Кемпбъл е написал през 1773 година е все още вярно и днес. Най-добрите соколари са тези, които са посветени на спорта, и за които всеки един детайл е от значение. Няма нерешими проблеми. Няма елемент, който да ги притесни. Няма място за небрежност, нехайство и кръшкания при обучението на птиците. Някои хора, като че ли имат природни, вродени способности и внасят доверие сред грабливите птици, както и сред други животни. Други правят всичко с големи трудности. Грабливите птици също се доверяват бързо на някои хора, докато в присъствието на други са неспокойни и тревожни. Всичко това изисква време, постоянство и не рядко определени дадености.
Нещо друго, което също ще ти предоставя да прочетеш е изискването и за руските соколари. По време на царуването на Алексей Михайлович – страстен любител и запознат с този вид спорт – ловът със соколи се развил и благодарение на тогавашните соколари. Те охранявали строго гнездата и подбирали разумно младите птици, без да вредят на останалите от люпилото. Нещо повече – за да имат право да обучават царските птици за лов, соколарите в Русия били подлагани на изключително сериозно наблюдение и сурови забрани. Например, не им се разрешавало да пият, да пушат, да се занимават с хазарт, „да не би на господарските птици да им се случи нещо лошо от пияните и нечисти хора”. Хищните птици били пазени, възпявани, почитани и уважавани. С други думи това бил „Златният век” на пернатите хищници.
Сам виждаш какво е било отношението едно време. Сега, с малки изключения, това важи по същия начин. Познавам хора с големи претенции и високо самомнение. Те разбират до някъде от Соколарство, но начинът им на живот не им дава възможност да се занимават пълноценно и им отнема одухотвореността, свободата, с която трябва да се подходи към древния лов. Познавам също и такива, които се грижат достойно за птиците си. Излизат ежедневно, предоставят възможност за интензивни полети и атаки, разнообразяват ежедневието на пернатите си събратя по всевъзможен начин и те, летящите ловци, им се отблагодаряват 100-кратно. Ако сравниш птиците на едните с птиците на другите ще видиш веднага разликата.
Тази малка част от въпроси, на които би било добре да си отговориш, не цели да те откаже от начинанието и интересите ти. В никакъв салучай! Но соколарското общество има нужда от повече мотивирани и опитни хора, които да го подкрепят. Дали ще са практикуващи соколари или такива, които просто обичат да наблюдават полета на сокола, това е без съществено значение. Почти всеки може да бъде соколар, ако дава време и търпение. Ти трябва да решиш дали и как да прекарваш свободното си време, ако си ангажиран със Соколарското общество. Като наблюдател или като човек, който прекарва времето си в грижи и занимания с хищна птица.
Най-лесния и правилен начин да напредваме е да се учим от опита, на другите. Когато една материя се изучава, успехът не се крие в количеството опит. Не! Той се крие в огромното количество опит и грешки, натрупани през вековете от хора с траен интерес към някое занимание. Така и ти, ако следваш правилния път той ще бъде пътят от чужди грешки, но и от огромни успехи. Това ще бъде пътят на твоето знание.
Има още неща, които биха изяснили представата ти за това, с което възнамеряваш да се занимаваш. Но за сега това са основните. Или, ако може с едно изречение да формулирам - "Преди да се затичаш, просто проходи".
За това, приятелю, без значение дали си обикновен природолюбител, еколог, ветеринар, зоолог или соколар трябва да знаеш, че ако ти предстои да се занимаваш пряко с хищни птици, то отношението ти трябва да е подобаващо. Важно е да почиташ твоите летящи събратя.
...И бъди сигурен, те ще го разберат...!
