Добре дошли в страната на Българското Соколарство, където традициите имат значение! 

Добре дошли в домът на Соколарството 

Добре дошли в домът на Българското Соколарство.

Ние сме Българската Соколарска Асоциация или по-известни като Българска асоциация за запазване на грабливите птици (БАЗГП). От близо вече 20 години сме част от голямото соколарско семейство на Международната асоциация по соколарство и опазване на грабливиге птици - IAF. В него стотици народи от целия свят споделят своя древен и уникален начин на партньорство между птица и човек. Ние българите сме един то първоизточниците му. 

Нека бъдем ваш скромен домакин и ви разведем из този див, необятен и така прекрасен свят на летящите хищници. Тук при нас, из редовете на тази страница ще научите много и различни неща за нашите любими пернати приятели и компаньони. Ще се докоснете до историята, ще прочетете интересни редове за станали и небивали истории, които преплитат в себе си животът и любовта на своите автори. Освен това ще имате възможност да зададете своите разнообразни въпроси. При нас ще научите за истинските неща в тези хилядолетни занимания, които, оказва се и до днес, не са променили своя ход и все така се ползват с успех от вещите в занаята. Да, това древно ловно изкуство е било считано за един от най-деликатните и специфични занаяти, популярен колкото футболът днес.
Надяваме се тук, по страниците на този сайт да усетите онези емоции и любов, които десетилетия наред таим към вечните хищници - онези непрестанно борещи се за оцеляване, сурови и мълчаливи самотници, които смеем да наречем приятели. Това са нашите любими пернати ловни събратя. 

Още веднъж - Добре дошли!

first.196534
 
Защо хищна птица?

За да достигнем до отговора на този въпрос, може би първо трябва да сме си задали правилно въпроса. Защо именно хищна птица, а не хамстер, папагал, змия, паяк, котка, куче, кон или друго? 

Обикновено изборът на хищна птица се предхожда от доста време за размисли, разговори със семейството, консултации с различни специалисти, които не само могат да споделят своя опит в грижите за една хищна птица, но и да помогнат със съвети за изграждането, обслужването и поддържането на подходящо съоръжение, в което ще се помещава нашият пернат другар. И с това не се свършва работата по посрещането на новия член на семейството. Нужна е трезва преценка, за да се стигне до окончателният отговор, без значение какъв ще бъде той. Малко математика и желание за частична промяна също ще влязат в употреба. 

first.196534
Когато сме готови със своето решение

Обикновено след като сме преценили добре, обсъдили сме всички съществуващи (и несъществуващи) сценарии, взели сме предвид нуждите на хищната птица и нашите възможности, решили сме, че именно хищна птица искаме да вземем и сме готови да се посветим на ловът с такава, по естествен начин идва следващата сериозна стъпка в подготовката, нашата и на птицата. А именно, нейното настаняване. Това става доста време преди да дойде самата птица.

 
 

 

first.Lovnia

Настаняване - вид, предназначение и функции на съоръженията

Настаняването на хищната птица включва видът клетка (или т.нар. воалиера), в който птицата ще се помещава. Много често се ползва и навесът, под който стоят работните птици. Той е за тези животни, които ежедневно се облитат или ползват по някаква причина, което изисква честото влизане, излизане или каквото и да е друго подобно взаимодействие с тях, без да се налага усамотяване на птиците. Докато воалиерите са основно за размножаващи се птици. Разбира се, всичко опира до възможности, така че безопасни импровизации и комбинации също са възможни. 

 
 
first.transmitter bird
Екипировка и оборудване за птица и соколар - вид, предназначение

В живота на бъдещата соколарска птица голяма част заема както нейното настаняване, така и екипировката с която тя ще се облита, а също и екипировката на соколаря - нейният ловен партньор. Това включва най-задължителните и най-необходимите елементи, които помагат на ловния дует или трио по време на ловния излет. Една добра екипировка може да помогне по време на лова, докато една неподходяща - да го провали и дори да рискува живота на птицата. За това важна част от заниманията се обръща и на този момент от съвместните отношения.

 

 

 

Новини у нас и по света - Соколарство. 

 

 

Соколи ще чистят Париж

Както в. СЕГА споменава, Френската национална библиотека в Париж е намерила оригинално решение на проблема с чистотата, според АФП.

Там са решили да се справят със замърсяването от гълъбите и скорците с помощта на соколи.

От няколко години соколът се е завърнал в Париж, след като го бе напуснал през 40-те години.

 

 

Интервю с проф. Нино Нинов

Предлагаме Ви едно интервю с проф. Нино Нинов.

 

Проф. Нинов е ректор на Лесотехническия Университет, преподавател по Ловно стопанство от 1972 г. и ръководител на Катедра “Ловно стопанство”  към Лесотехническия университет, гр. София. Доктор на селскостопанските науки, председател на Съюза на ловците и риболовците в България от 1991 до 2000 г., експерт по оценка на ловни трофеи на CIC (Международен съвет за запазване на дивеча). Водил е курсове на национални експерти по оценка на ловни трофеи в Белгия, Чехия, Франция, Русия, Сърбия и Черна гора, Турция, Румъния, Португалия, Литва, Германия. Първи вицепрезидент на комисията „Изложби и трофеи“ към CIC.

 

 

С проф. Нинов разговарят Роберт Атанасов, сп. "Български Ловецъ", Павел Якимов - Председател и Албена Алексиева - ВО/PR на БАЗГП - Соколарската Асоциация.

 

Интервюто можете да видите на адрес: http://www.safaribulgaria.com

Прочети още...

БЪЛГАРСКО ПРИСЪСТВИЕ СРЕД АРАБСКИТЕ ПЯСЪЦИ

БАЗГП бе единственият представител на България по време на международната среща по соколарство в ОАЕ. Форумът се състоя от 13 до 21 септември 2004 година в Абу Даби и бе проведен под егидата на принц Мохамед, син на държавния глава Шейх Саид Бин Султан Ал Нахаян. Домакин на срещата беше Соколарският клуб на емирите.

Прочети още...

Първа среща със "Закона"

СОКОЛАРСТВОТО

или

Защо ме набедиха за бракониер

 

Една преживяна одисея на Албена Алексиева

Здравейте уважаеми любители на хищните птици и природата!
Повод за следващите редове е една дълго чакана (почти на раздяла с идеята за осъществяване) среща между Българската асоциация за запазване на грабливите птици (БАЗГП) и представители на земеделското министерство. От 2004 година (08.11.), преди още да бъде приет по-предишният ЗЛОД, се опитвахме да осъществим този разговор, за да изложим идеята си за промяна на ловния закон и приемането на соколарството.
Като казах Соколарство – тази дума действа в “зелените” среди (а и не само там) почти като анатема и отключва неподозирани възможности за съюзяване на иначе незаинтересувани страни в железен тим – отпор срещу Лова със соколи. Но това е друга възможност за психологически анализ. Сега –  по темата на срещата. 2005 срещата се състоя.

Прочети още...

Разрешиха на два сокола да свият гнездо в Ню Йорк

Както в.Новинар споменава, американските власти разрешиха на два сокола да свият гнездо в Ню Йорк.
Двойката соколи, които бяха прогонени от фасадата на сграда в Ню Йорк, ще могат в края на краищата да се сдобият с постоянен дом благодарение на споразумение с обитателите на много луксозна сграда на Пето авеню.

Природозащитното дружество "Нешънъл Аудъбън сосайъти" е постигнало съгласие с управата и обитателите на сградата да бъдат възстановени металните шипове, поддържащи гнездото. Те бяха разрушени миналата седмица, за да попречат на Пал Мал и Лола да го построят отново. "Това е не само голяма победа за птичето семейство, но и за демократичния дух на Ню Йорк", коментира директорът на нюйоркския клон на природозащитната организация Дейвид Милър. Тази победа бе постигната благодарение на остри реакции в пресата и манифестации в града в защита на правото на двете птици да останат в своя дом, където живеят повече от 10 години.

 

 

 

Българско Соколарство

Над 30-годишен опит

Ние сме най-старата и единствена до момента Соколарска организация в България, която трайно и целенасочено от своето създаване до момента, а и за в бъдеще се занимава с проблемите на родното Соколарство.

Разпознаваеми още от 1999-та насам

Назад в недалечния ХХ-ти век, когато всичко беше по-различно ние и там имаме оставени следи.

Специалисти с теоритични и практически знания на ваше разположение

Сред нас са на лице хора, отдали своя живот и бъдеще на грабливите събратя - хора, които непрестанно работят и се развиват в отношенията с хищните властелини на небето. И тези хора са готови да споделят своя опит с вас.

100-ци успешни проекти и хиляди доволни сърца

Не спираме да носим усмивки, не спираме да носим радост и винаги го правим за вас.

Формулата за добро настроение се казва Българска Соколарска Асоциация

Защото при нас е ново, весело, забавно. Радостно, красиво и полезно.  

 
 
Българска Соколарска Асоциация
Обединител на чиста проба 24-каратови Соколари.
Добре дошли в Българската Соколарска Асоциация - Оригиналът!!!

 

Над 30-годишна любов из полетата на древното Соколарство

Единствената неправителствена соколарска организация у нас в защита на древният лов с птици.
Уникален поглед в дебрите на древните практики. Истински експерти. Неопетнена репутация.
Стремеж към съвършенство в опазването на природата.  
Изборът на всеки търсещ соколар.

Искаш да си соколар? - Връзка с нас

Нашите нови приятели

Тук можете да прочетете какво мислят нашите нови приятели след първата ни среща.

"Аз обичам хората! Никой не ми е длъжен! На мен животът ми даде всичко!" Това са думите на Иван Славков в края на неговите мемоари.

Колко хубаво звучат сега. В такъв момент няма как да не си спомня...

...Иван Славков ни прие в офиса си в един приятен и светъл летен ден. В офиса на Батето бяхме рано сутринта. Бях чакал трепетно този ден, почти като ученичка пред директорски кабинет. В сградата беше тихо. Влязохме и се заизкачвахме по стълбите. Бубето, вярната секретарка на Човека, вече бе отворила вратата на стаята си. "Айде! Очаква ви!", чух топлия й подканящ глас. Тъкмо влязохме, и погледът ми се спря на отворената двойна врата, през която забелязах една фигура в светло сиво сако, която се насочваше към нас. Албена смело мина напред и аз я последвах.

Смутен пристъпих напред, но в този момент се сепнах, че съм все още облечен. Секретарката му ме наблюдаваше внимателно и любезно. В очите й се четеше подкана: "Айде, няма ли да влизаш?!". Несръчно смъкнах якето, закачих го все така непохватно на закачалката и престъпих в светая светих на един от най-известните, най-колоритните, най-противоречивите и най-нестандартните хора, които познавах. Този човек имаше толкова богат житейски опит, че цялото "кралско войнство" да се събереше, нямаше да го мине по лудории, контакти и приятели. Да! Приятели! Сега като седя и слушам, този човек е бил наистина обичан от толкова много хора.

 

 

"Батето!" изкънтя като ехо името му в главата ми и аз се сепнах от унеса. Стоях в офиса на този човек и сега ми предстоеше да разговарям с него. Най-накрая! При това за неща, от които разбирах - хищните птици. А той, човека хал-хабер си нямаше от тия работи. Да разговарям за птици. За някакви си "гарги", които нямаха нищо общо с неговото ежедневие, това беше предизвикателство. Да ви кажа и аз започнах да забравям за какво съм дошъл. Пресъхна ми устата. Езикът ми се удебели. Притесних се. Сума време бях чакал да се видя с този човек. Баща ми не веднъж ми беше разправял за него, майка ми също гарнираше разказите му. Чувах непрекъснато всякакви истории от тук и там. По едно време имах чувството, че го познавам толкова добре, че сякаш сме си пили кафето заедно. Устата ми пресъхна като Сахара, невиждала капка вода от векове. Какво можех да кажа аз - един бивш спортист, който бе посветил някакъв отрязък от живота си на българския професионален спорт. Каква беше връзката ми с Иван Славков? Освен, че мои близки го познаваха, а аз само бях слушал за него...! Бях слушал много неща...! И всички бяха хубави. Всички бяха весели и купонджийски.

"Е, заповядайте!" чух лекият дрезгав глас от средата на кабинета му. Леле, майко! Подкосиха ми се краката. "Сега или никога!" - помислих аз и направих смела крачка напред. Добре, че не се спънах от притеснение. Прекрачих прага на един от най-одумваните кабинети с такова вълнение, че полюлеят се разтресе. Сконфузено представих Албена, на свой ред поех гостоприемната му ръка и се представих. "Заповядайте! Сядайте!", покани ни той. Албена се настани в един от малките фотьойли от дясната му страна. Аз седнах срещу него.

"Г-н Славков, половин живот чакам да се запознаем и сега като ви виждам направо ми се върза езика. Моля за извинение" изръсих аз и сигурно съм се изчервил като някоя девойка, защото той само се ухили дружелюбно и тогава разбрах, защо всички го харесваха толкова. С няколко реплики така скъси дистанцията, че аз останах поразен от подхода. Разговорът тръгна отдалече и скоро спокойствието ми започна да се възвръща.

"Да ви почерпя нещо?" попита той вежливо, но в този момент, като последният аграрник, за да не взема да обидя човека, прекъснах порива му и този на Албена, която, както обикновено се чувстваше като у дома си (никога не разбрах от къде имаше това спокойствие в присъствието на всевъзможни известни хора) и още преди да понечи да приеме поканата за предиобедно уиски рязко, отговорих: "Не! Благодаря!". В този момент, от погледа на Албена долових такъв укор, че по-добре да бях скочил от Емпайр Стейт Билдинг без парашут, от колкото да остана с нея сам в момента. Защото това щеше да бъде най-безопасното, което можеше да ми се случи в близките пет минути, ако ме беше докопала.

Батето само вдигна вежди разбиращо и рече: "Е, аз пък ще си сипя!" и с типичната си усмивка се насочи към барчето. От там наля някаква течност в чашата си и със същия лежерен жест се настани на своя стол до масата, която беше пред бюрото му. Аз усещах погледа на Албена с периферното си зрение и сякаш хиляди игли в този момент се забиваха без капчица пощада в тялото ми. "Магаре такова!" си мислех аз. "Човека те кани от уважение и гостоприемство, а ти...?! Къде си расъл, бе! Колхозник...!" Още повече се спекох. Стана ми горещо. Започнах да се потя от притеснение. Имах чувството, че ако отворя уста ще излезе само бегло подобие на звук. Какво ми ставаше, да му се невиди? Толкова ли бях респектиран?! Да не би за първи път да излизах на състезание? Ами не! Това си беше като едно поредно състезание. Имаш цел, имаш задача, имаш и конкуренция. Действай! Само, дето вместо типичните "шушумиги", както им викахме на чужденците в лодките, сега Батето беше тук "на пистата".

Скоро разговора ни се насочи към нас и той попита: "Е, с какво мога да помогна?". Двойните обшити с кожа врати внимателно се затвориха зад нас и ние останахме сами. Сами с "Батето"!

Ще ви спестя детайлите на нашия разговора, защото той няма никакво значение тук. Едва сега, на този разговор разбрах колко значима личност беше този Иван Славков. Начина, по който скъсяваше разстоянието, начина, по който говореше и коментираше всички онези хора и ситуации, за които тогава стана въпрос, това, което ми каза и начина, по който ми го каза, се запечатаха в съзнанието ми завинаги. Нямаше подражание на този човек.

Казаното по-натам си остана между Батето, Албена и мен. Повече не го видяхме. Но тази среща, колкото и кратка да беше, остави ясна следа в спомените ми. Той беше класа и епоха. Той беше "Батето"...!

Бог да го прости!!!