Здравей! Моето име е Павел! В този момент ти си обърнал една страница, в която са преплетени съдбите на много хора с различни занимания и интереси, но с една обща любов - Соколарството. По този повод нека ти разкажа как започна нашата история... Нека ти разкажа.как започна всичко...!

...Като всяко едно ново начало и тук нещата не стояха по-различно. Всичко беше далеч от нас, а ако ставаше, то беше трудно. От една страна гилдията не бе обединявана никога преди това. Никой, докато официално не се появихме ние, не бе заемал страната на ловците с птици. Тук-там се дочуваше за самотни ентусиасти, които седяха на страна и, за да не бъдат разкрити, чакаха на готово да видят какво ще се случи, та после да се присъединят като част от това новосъздадено общество. Други, пък бяха прекалено далеч от моралните идеи, които ние следвахме и това допълнително ни дистанцираше. Имаше и такива, които не се притесниха от това да разкрият мислите и желанието си за промяна и в един труден момент се притекоха на помощ.

От другата страна, противниците на тази идея се бореха да я дискредитират и по всякакъв възможен начин се стараеха да спрат нефелните наченки на какъвто и да е интерес спрямо Соколарството. Разбира се, самите те не знаеха, че много преди да се усетят в България имаше хора, които се занимаваха с всякакви хищни птици. Тук отново се установяваше здраво и трайно Соколарско присъствие и никой повече нямаше да може да го изтръгне.

В моя живот за пръв път стана въпрос за хищни птици, когато бях още ученик. Наложи се да напиша материал по биология, който да прочета в час. Може да се каже, че благодарение на моята майка, която избра тази тема, аз направих първата крачка в необятния свят на пернатите ловци. За пръв път видях сокол на ръката на човек години по-късно. Тогава все още се състезавах за България. Един мрачен следобед на пътя пред Националната Спортна Академия – бившият ВИФ – се разминах с две момчета. Единият държеше някаква совичка, а другият – сокол, който ядеше от уловената си плячка – гълъб. Години след това, по стечение на обстоятелствата се запознах с този младеж в университета, където учех. А по-късно той стана и мой кум.

Когато започнах да се интересувам, информацията беше толкова оскъдна, че човек по-лесно би се сдобил с някой "Наръчник на терориста", отколкото да открие каквато и да е полезна книга за обучение на хищни птици. От този момент настъпи тиха война за недостига на информация. Преследвах всеки ред и всеки лист, който можеше да ми донесе нещо повече. Нещо, което да прочета и науча. След време случайно разбрах, че се разпространява почти като партизански позив „Соколарската Библия” – или „Сокол на перчатке” от Пфеффер. Още една книга също се препрочиташе като спомагателен материал сред нас – „Сокол на руке”. Разбира се, за времето си това беше изключително ценна придобивка. Но с годините и опита, който всеки от нас придобиваше ние установявахме, колко малко е било написано в тези първи книжки. Тогавашния строй и липсата на материали бяха достатъчна спънка за мнозина.

По-късно, благодарение на моя кум, успях да преснема втората по важност в България по това време соколарска книга – „Falconry and Hawking” на небезизвестния Филип Глейзър (който, за огромно съжаление на международната соколарска гилдия, почина преди няколко години. Неговата дъщеря, Джемайма Пари-Джоунс ръководи световноизвестния Соколарски Център – „National Birds of Prey Center”). Това беше първата книга, която ми даде по-сериозни и задълбочени познания.

Безсънни нощи над книги и листа, набиране на куп нужна, че и ненужна информация, тръпнене при всяка маловажна изрезка от вестник с образа на хищна птица, силно сърцебиене от бързо преминалия в гората силует на хищник и още много, много други изживявания, са ме крепели през времето, когато книгите за нас бяха далечно и недостижимо предизвикателство.

По това време, както и сега „зелените” бяха против разпространението на такава литература. Техния мотив - да не би хората да се „запалят”. Все още се подкрепя тази теория от тях, колкото и неактуална да е. В днешно време всеки, който иска да намери нужната информация, само трябва да натисне копчето на домашния компютър и всичко става реалност. Ех..., ако навремето имахме тази техника... Но и това си имаше своя чар, разбира се. Сега я няма борбата за информация. Всичко се поднася „на тепсия”. Каквото искаш. Вече не можеш да изпиташ себе си и волята си да преследваш такава идея. Преди години, когато липсваха повечето от източниците на информация всеки от нас трябваше да търси различни способи, за да се снабди с така безценната за него и колегите му информация. От само себе си се оформи нещо като тайно общество, където се обменяше нужната информация като нелегални позиви и беше невъзможно за обикновения човек да достигне до него, без да бъде избран. Но времето на информационния вакуум отмина и сега нещата седят другояче. Е, това общество си запази предпазливия подход към всеки търсещ информация новодошъл. Но вече имаше изключения...

Да ти кажа, когато стане въпрос за Соколарството като за съчетание между изкуство, спорт, страст и любов към птиците, обикновеният слушател не може да повярва, че може да съществува такава симбиоза. Да! Защото, няма какво да увъртаме, щом дойде реч за грабливи птици, непосветеният в това почти тайнство човек си представя или обикновен вреслив летящ вредител, или, в най-добрия случай, горд изящен самотник, реещ се високо в своите недосегаеми небесни селения.

При мен първият допир с птицата беше нещото, което бях чакал с години. Докато набавя познанията и информацията времето течеше. Редица мои колеги имаха възможност да си набавят птици от гнезда, но за мен този акт не беше оправдан. Години по-късно имах достатъчно опит, за да мога да оправдая или заклеймя един такъв подход. И да ти кажа,...всичко зависи от подбудите на дадения човек. Тогава също разбрах какво беше хищната птица за мен...

По повод намеренията на противниците ни, мисля, че ще бъде излишно да описвам приказките по наш адрес. Имаше и такива „доброжелатели”, които даже не се посрамиха да ни изкарат "бракониери", "садисти", "мъчители" и какви ли още не. Бая кал се хвърляше по гилдията. И сега все още се хвърля. Но от както се появихме ние нещата се промениха. 2006 беше повратна година, защото сдобивайки се с първите законни соколи, които бяха и първите законни птици в България сред соколарите, от този момент все по-често започнаха да се закупуват законни птици. Пропагандата, грубо казано, сред колегите и заинтересованите проработи. Вече имахме и първите законно размножени соколи скитници. Започнахме постепенно ограмотяване на населението. Хората започнаха да се запознават очи в очи с нашите питомци и дейностите, които вършим. А това има много голямо значение.

Това са важни и значими неща. Но, не са най-важните! Най-важното е Ти, драги читателю или читателко, да направиш за себе си преценката, дали е правилно да съществува едно такова архаично и велико по своята природа изкуство. Или то трябва да остане в забвение, въпреки неизменната си част в традициите, културата и фолклора на Българския народ, още от древността?

Дали българинът трябва да се върне към корените си, към народа си и вместо да седи притихнал и да гледа как донесеното от него носи радост на другите по света, той самия наравно със своите събратя соколари да се радва на полета на сокола.

Много е трудно, когато постоянно говорим на Соколарски теми и непрекъснато се опитваме да намерим диалога с онези, които трябва да ни чуят, те самите да не отместват глави. Дали това ще са министерства или екоорганизации, няма значение, но трябва да има коректив. Трябва да има и екологични организации, това е излишно да се говори. Те също имат мисия на тази земя.

Но как да ги накараме просто да надникнат в нашия свят!? Как да се опитаме да им обясним, защо целогодишно мръзнем в студа или седим на непосилните жеги!? По какъв начин да споделим как се борим с вятъра, дъжда и мъглите?! Как ще разберат какво ни мотивира чак толкова, че да търпим неблагоприятното време, непрестанните лишения и трудности!? Дали биха осъзнали какво е да седиш обезумял от плач и мъка, виждайки как живота на твоята безценна птица угасва в ръцете ти?! Дали биха усетили безсилието, което те обхваща, знаейки, че повече никога няма да видиш своя пернат събрат?! Дали ще разберат какво е да отгледаш тази ненагледна животинка от едно топче пух, от едно парче месо, с нея заедно да кръстосвате поля и ливади и изведнъж...да станеш неволен свидетел на това как тя си отива от този свят - тихо, кротко, по мъжки?! Така, както само една хищна птица си отива от този свят! ...Ще разберат ли...!?

Но въпреки всички онези злословия, които са се изливали и ще се изливат и занапред срещу нас, мисля, че най-хубавото е Ти, скъпи приятелю, да бъдеш запознат и Ти самият да отсъдиш, кое е правилното. Защото нищо друго няма значение, освен свободната воля на човека да решава съдбата си. Именно като такова помагало бе замислена и се създаде тази първа истинска Соколарска страница - да ти даде първоначалната информация за едно отколешно наше, родно, българско изкуство.

Наричат ни бракониери...! А ние, като митичния Сизиф, се опитваме непрестанно и упорито да изкачваме склона, бутайки непосилния товар, като въпреки това знаем, че на сутринта той пак ще е там, от където сме тръгнали - в началото. И без да търсим признание ние изразяваме своята вяра в избора на човешкото същество да различава правилното от неправилното, вярното от грешното, бялото от черното, доброто от злото. Това е най-трудното. Но се постига..., имаш ли вяра, надежда и любов!

Да бъде Соколарство!