Добре дошли в страната на Българското Соколарство, където традициите имат значение! 

Добре дошли в домът на Соколарството 

Добре дошли в домът на Българското Соколарство.

Ние сме Българската Соколарска Асоциация или по-известни като Българска асоциация за запазване на грабливите птици (БАЗГП). От близо вече 20 години сме част от голямото соколарско семейство на Международната асоциация по соколарство и опазване на грабливиге птици - IAF. В него стотици народи от целия свят споделят своя древен и уникален начин на партньорство между птица и човек. Ние българите сме един то първоизточниците му. 

Нека бъдем ваш скромен домакин и ви разведем из този див, необятен и така прекрасен свят на летящите хищници. Тук при нас, из редовете на тази страница ще научите много и различни неща за нашите любими пернати приятели и компаньони. Ще се докоснете до историята, ще прочетете интересни редове за станали и небивали истории, които преплитат в себе си животът и любовта на своите автори. Освен това ще имате възможност да зададете своите разнообразни въпроси. При нас ще научите за истинските неща в тези хилядолетни занимания, които, оказва се и до днес, не са променили своя ход и все така се ползват с успех от вещите в занаята. Да, това древно ловно изкуство е било считано за един от най-деликатните и специфични занаяти, популярен колкото футболът днес.
Надяваме се тук, по страниците на този сайт да усетите онези емоции и любов, които десетилетия наред таим към вечните хищници - онези непрестанно борещи се за оцеляване, сурови и мълчаливи самотници, които смеем да наречем приятели. Това са нашите любими пернати ловни събратя. 

Още веднъж - Добре дошли!

first.196534
 
Защо хищна птица?

За да достигнем до отговора на този въпрос, може би първо трябва да сме си задали правилно въпроса. Защо именно хищна птица, а не хамстер, папагал, змия, паяк, котка, куче, кон или друго? 

Обикновено изборът на хищна птица се предхожда от доста време за размисли, разговори със семейството, консултации с различни специалисти, които не само могат да споделят своя опит в грижите за една хищна птица, но и да помогнат със съвети за изграждането, обслужването и поддържането на подходящо съоръжение, в което ще се помещава нашият пернат другар. И с това не се свършва работата по посрещането на новия член на семейството. Нужна е трезва преценка, за да се стигне до окончателният отговор, без значение какъв ще бъде той. Малко математика и желание за частична промяна също ще влязат в употреба. 

first.196534
Когато сме готови със своето решение

Обикновено след като сме преценили добре, обсъдили сме всички съществуващи (и несъществуващи) сценарии, взели сме предвид нуждите на хищната птица и нашите възможности, решили сме, че именно хищна птица искаме да вземем и сме готови да се посветим на ловът с такава, по естествен начин идва следващата сериозна стъпка в подготовката, нашата и на птицата. А именно, нейното настаняване. Това става доста време преди да дойде самата птица.

 
 

 

first.Lovnia

Настаняване - вид, предназначение и функции на съоръженията

Настаняването на хищната птица включва видът клетка (или т.нар. воалиера), в който птицата ще се помещава. Много често се ползва и навесът, под който стоят работните птици. Той е за тези животни, които ежедневно се облитат или ползват по някаква причина, което изисква честото влизане, излизане или каквото и да е друго подобно взаимодействие с тях, без да се налага усамотяване на птиците. Докато воалиерите са основно за размножаващи се птици. Разбира се, всичко опира до възможности, така че безопасни импровизации и комбинации също са възможни. 

 
 
first.transmitter bird
Екипировка и оборудване за птица и соколар - вид, предназначение

В живота на бъдещата соколарска птица голяма част заема както нейното настаняване, така и екипировката с която тя ще се облита, а също и екипировката на соколаря - нейният ловен партньор. Това включва най-задължителните и най-необходимите елементи, които помагат на ловния дует или трио по време на ловния излет. Една добра екипировка може да помогне по време на лова, докато една неподходяща - да го провали и дори да рискува живота на птицата. За това важна част от заниманията се обръща и на този момент от съвместните отношения.

 

 

 

Новини у нас и по света - Соколарство. 

 

 

Соколи ще чистят Париж

Както в. СЕГА споменава, Френската национална библиотека в Париж е намерила оригинално решение на проблема с чистотата, според АФП.

Там са решили да се справят със замърсяването от гълъбите и скорците с помощта на соколи.

От няколко години соколът се е завърнал в Париж, след като го бе напуснал през 40-те години.

 

 

Интервю с проф. Нино Нинов

Предлагаме Ви едно интервю с проф. Нино Нинов.

 

Проф. Нинов е ректор на Лесотехническия Университет, преподавател по Ловно стопанство от 1972 г. и ръководител на Катедра “Ловно стопанство”  към Лесотехническия университет, гр. София. Доктор на селскостопанските науки, председател на Съюза на ловците и риболовците в България от 1991 до 2000 г., експерт по оценка на ловни трофеи на CIC (Международен съвет за запазване на дивеча). Водил е курсове на национални експерти по оценка на ловни трофеи в Белгия, Чехия, Франция, Русия, Сърбия и Черна гора, Турция, Румъния, Португалия, Литва, Германия. Първи вицепрезидент на комисията „Изложби и трофеи“ към CIC.

 

 

С проф. Нинов разговарят Роберт Атанасов, сп. "Български Ловецъ", Павел Якимов - Председател и Албена Алексиева - ВО/PR на БАЗГП - Соколарската Асоциация.

 

Интервюто можете да видите на адрес: http://www.safaribulgaria.com

Прочети още...

БЪЛГАРСКО ПРИСЪСТВИЕ СРЕД АРАБСКИТЕ ПЯСЪЦИ

БАЗГП бе единственият представител на България по време на международната среща по соколарство в ОАЕ. Форумът се състоя от 13 до 21 септември 2004 година в Абу Даби и бе проведен под егидата на принц Мохамед, син на държавния глава Шейх Саид Бин Султан Ал Нахаян. Домакин на срещата беше Соколарският клуб на емирите.

Прочети още...

Първа среща със "Закона"

СОКОЛАРСТВОТО

или

Защо ме набедиха за бракониер

 

Една преживяна одисея на Албена Алексиева

Здравейте уважаеми любители на хищните птици и природата!
Повод за следващите редове е една дълго чакана (почти на раздяла с идеята за осъществяване) среща между Българската асоциация за запазване на грабливите птици (БАЗГП) и представители на земеделското министерство. От 2004 година (08.11.), преди още да бъде приет по-предишният ЗЛОД, се опитвахме да осъществим този разговор, за да изложим идеята си за промяна на ловния закон и приемането на соколарството.
Като казах Соколарство – тази дума действа в “зелените” среди (а и не само там) почти като анатема и отключва неподозирани възможности за съюзяване на иначе незаинтересувани страни в железен тим – отпор срещу Лова със соколи. Но това е друга възможност за психологически анализ. Сега –  по темата на срещата. 2005 срещата се състоя.

Прочети още...

Разрешиха на два сокола да свият гнездо в Ню Йорк

Както в.Новинар споменава, американските власти разрешиха на два сокола да свият гнездо в Ню Йорк.
Двойката соколи, които бяха прогонени от фасадата на сграда в Ню Йорк, ще могат в края на краищата да се сдобият с постоянен дом благодарение на споразумение с обитателите на много луксозна сграда на Пето авеню.

Природозащитното дружество "Нешънъл Аудъбън сосайъти" е постигнало съгласие с управата и обитателите на сградата да бъдат възстановени металните шипове, поддържащи гнездото. Те бяха разрушени миналата седмица, за да попречат на Пал Мал и Лола да го построят отново. "Това е не само голяма победа за птичето семейство, но и за демократичния дух на Ню Йорк", коментира директорът на нюйоркския клон на природозащитната организация Дейвид Милър. Тази победа бе постигната благодарение на остри реакции в пресата и манифестации в града в защита на правото на двете птици да останат в своя дом, където живеят повече от 10 години.

 

 

 

Българско Соколарство

Над 30-годишен опит

Ние сме най-старата и единствена до момента Соколарска организация в България, която трайно и целенасочено от своето създаване до момента, а и за в бъдеще се занимава с проблемите на родното Соколарство.

Разпознаваеми още от 1999-та насам

Назад в недалечния ХХ-ти век, когато всичко беше по-различно ние и там имаме оставени следи.

Специалисти с теоритични и практически знания на ваше разположение

Сред нас са на лице хора, отдали своя живот и бъдеще на грабливите събратя - хора, които непрестанно работят и се развиват в отношенията с хищните властелини на небето. И тези хора са готови да споделят своя опит с вас.

100-ци успешни проекти и хиляди доволни сърца

Не спираме да носим усмивки, не спираме да носим радост и винаги го правим за вас.

Формулата за добро настроение се казва Българска Соколарска Асоциация

Защото при нас е ново, весело, забавно. Радостно, красиво и полезно.  

 
 
Българска Соколарска Асоциация
Обединител на чиста проба 24-каратови Соколари.
Добре дошли в Българската Соколарска Асоциация - Оригиналът!!!

 

Над 30-годишна любов из полетата на древното Соколарство

Единствената неправителствена соколарска организация у нас в защита на древният лов с птици.
Уникален поглед в дебрите на древните практики. Истински експерти. Неопетнена репутация.
Стремеж към съвършенство в опазването на природата.  
Изборът на всеки търсещ соколар.

Искаш да си соколар? - Връзка с нас

Нашите нови приятели

Тук можете да прочетете какво мислят нашите нови приятели след първата ни среща.

 

 

Километрите бясно летяха под колелата на джипа. Разговорите - за птиците, предстоящи събития, лов - стихваха само в моментите, когато някой спеше. 2000-те километра до заветната цел бързо намаляваха и с всеки час се приближаваше дългоочакваната Соколарска сбирка.

Годишните срещи на Международната Соколарска Асоциация - IAF, бяха бленувани от нас, българските соколари събития, а присъствието ни на тези интернационални форуми с всяка година ставаше все по-наложително и осезаемо. Едва дочаквахме една година да се изтърколи и се стягахме за поредната среща по широкия и красив бял свят.

Соколарските срещи се отличават със своята жизнерадостност, солидарност и близки отношения. Там всички са не само колеги и приятели, но и страдалци. Каквито сме ние. Там хора като нас получават утеха, подкрепа и много полезни съвети, които да приложат на практика в държавите си. На тези срещи ние сме сред свои!

И така, след близо 20 часов изпълнен с емоции и очакване автомобилен преход ние пристигнахме до заветната дестинация. Пристигнахме късно през нощта, но въпреки това ни очакваха. Настанихме се и излязохме на разходка да се разтъпчем из нощен Сезан. Приятно украсените малки улички на провинциалното градче носеха неповторимо очарование и спокойствие. Разглеждахме малките спретнати къщички, които стояха като сгушени насред светлините на града. След половин час се прибрахме в хотела. Чакаше ни ден изпъстрен с преживявания.

Събудихме се от лекия хлад и жужащия провинциален град. Ранната утрин обещаваше приятни и познати емоции. Нашите приятели започваха да се събират и да пълнят малкото семейно хотелче. Още два големи хотела бяха ангажирани с международната гилдия. На официалната закуска се събрахме всички пристигнали до момента. Приветствия на различни езици се чуваха около нас. Толкова познати лица. Проправяйки си път до масата се ръкувахме няколко десетки пъти. До нас застана известна физиономия. Загледахме се. Това беше Роджър Ъптън - една от легендите в Соколарството. Общността го приветстваше. Заговорихме се. Споделихме притеснения, идеи. Коментирахме птици, екипировка и лов. От него получихме и добри съвети. Оказа се изключително интересен и сърдечен човек.

Очи в очи с живата история. Нашите колеги Анани и Павел Якимов, рамо до рамо с Роджър Ъптън - един от малцината останали живи колоси на съвременното Соколарство

След закуската дадена от френския соколарски клуб по случай началото на срещата, всички делегати се събраха в залата за конференции. Всеки зае своето място.

Следваха традиционните встъпителни слова на президента Франк Бонд и домакините от френския соколарски клуб.

След гостоприемните благопожелания първи получи думата представителя на френското Министерство по Околната среда, заместник министърът на земеделието г-н Пиер Бланше. Той поздрави с добре дошли присъстващите и сподели, че за него е голяма чест да приветства на френска земя соколарите от всички националности. Също така г-н Бланше спомена, че за него е привилегия да види с очите си заниманията със соколи и изказа признателността си към усилията, които соколарите полагат, за да запазят хищните птици и древния спорт на международно ниво. След тези приветствени слова, представителя на френското Министерство на Околната среда се оттегли под бурните ръкопляскания на делегатите.

Ние, българските соколари, бяхме особено впечатлени от изказването на почетния гост. В него по недвусмислен начин се разбираше положителното отношение на френското правителство към древното соколарско изкуство, считано за част от историческото наследство на страната.

След това започна срещата на IAF. Всеки член от управителния съвет изнесе своя доклад. Делегатите имаха възможност да се запознаят с редица предстоящи проекти и различни решения. Обсъждаха се и не малко административни въпроси. Персонални практически съвети бяха отправени към различни страни. След няколко часа разговори първия ден от срещата мина. Ранният следобед дойде.

Прибрахме се в хотела и скоро, преоблечени и освежени, излязохме и поехме на път за Париж. Както винаги незаспиващият град блестеше от уличните светлини. Ата и Бахит се оглеждаха любопитно. Ние бяхме по-подготвени. Не за първи път посещавахме тази столица.

Анани, Ата, Павел и Баха - една чудесна дружба сред прекрасния "Шанз'Е'лизе" и неутразимия "Парижки Ню Йорк"

Пълни с впечатления се прибрахме в хотела. Разговорите в ресторанта не спираха до късно. Емоците не ни позволяваха да заспим. Все пак натрупалата се умора от деня си каза своето и всеки се отправи по стаите си.

Сутринта дойде бързо. Започнаха проготовленията за годишните доклади. Всеки от делегатите беше развълнуван. Предстоеше изслушване на всеки един от тях.

 

Анани Любенов и Павел Якимов позират пред трансперанта по случай годишната среща на Международната Соколарска Асоциация - IAF

Изказванията се ръководеха от Франк Бонд и Патрик Морел. Всеки от делегатите изчакваше чинно реда си.  ръководеха изказванията. По-голямата част от представителите на страните членки говореха поне още един чужд език, което облекчаваше работата по преводите за докладите.

След няколко десетки доклада и две почивки вече беше късен следобед. Делегатите се върнаха по хотелите си. И пак дойде време за разходка из романтичния Париж. Българската делегация се бе въоръжила с фотоапарати и камери. Подобно на японски туристи, нашата смесена българо-туркмено-казашка група се носеше по улиците на Париж с неповторимия си мултинационален колорит и радваше френската есенна вечер с много екзотика и звънлив смях. Късно вечерта групата пристигна в хотела и след час мъжки разговори хората се прибраха по стаите си. Утре беше време за лов.

 

...И както се пише в "Книгата на св. Албан" ... "...За дамата - Чучулигарът"

Поредната хладна сутрин в местността на шампанското. Денят е в своя зенит. Соколарите постепенно се събират. Птиците спокойно очакват ловния ден. Кучетата прискимтяват възбудено. След задължителните пояснения е време да се разпределят групите. Соколите - първа група отива в местността..."Еди коя си", втора - "Еди къде си"...и тн. Ястребите - там, орлите - там. Харисите - с ястребите. Отговорниците на групите се назначават. Въпроси? Няма! Наслука! Всички излизат навън. Някой и друг неразбрал се щура между колите. Последно търсене на свободни места по колите и колоните потеглят. И ето ловният ден започва.

Женски скитник преди лова                                                                      Мъжки чучулигар - малък сокол, но с голямо сърце

След двайсет минутно каране по асфалта навлязохме по черен път. Не след дълго колоната спря. Следотърсачите слязоха. Теренът се оглеждаше с бинокли. След това кучетата се пуснаха и скоро надушиха първото ято. Кратко обсъждане и решението бе взето. Първи излезе възрастен господин от Германия. Мъжки скитник седеше спокойно на ръкавицата му. Соколаря пусна телеметрията и навлезе в полето, което се намираше между две малки горички. Избирайки позицията си, той махна качулката на птицата и вдигна внимателно ръка. Мъникът знаеше много добре какво трябва да прави - отръска пера и отскачи пъргаво от ръкавицата. С отривисти резки махове се насочи в спирала нагоре. Кучетата седяха все още на стойка. Всички притихнаха. Фотографи и хора с камери също заеха удобни позиции. Вниманието на всички бе приковано в пернатия ловец. ...Но какво става? Още недовършил изкачването си скитника бе изненадан от сигнала за атака. Ятото напусна прикритието си по-рано. Германеца извиква за атака. Малкия се спусна. Ятото профуча над първите автомобили и влезе в храсталака на близката горичка. Скитника мина над върховете на дърветата и продължи нататък. Някой влезе  в горичката и изплаши част от яребиците. Този път в другата посока. Беше безмислено. Германеца извика птицата си. Скоро животното седеше на ръкавицата му и дояждаше един крак от пъдпъдък. Приближи. Какво стана, го питаме? Обясни ни, че ятото скочило по-рано от колкото птицата и той очаквали. Решил все пак да пробва и извикал за атака, но безуспешно. Докато той продължаваше разпалено да обяснява, на полето друга двойка се готвеше за атака. Част от голямото ято все още беше на полето. Този път беше ред на Хосе Мануел - нашия испански колега. Бавно смъкна качулката и вдигна ръка. Дребната женска скитничка спокойно се огледа. Отърси пера и се обърна. Явно не бързаше да излети. И Хосе Мануел не бързаше да я пришпорва. Последен поглед и хоп, "брукейката" скочи от ръкавицата. Набираше бързо височина. Две кучета със стопаните си от долу бяха вече "обработили" терена. Соколаря не изчака дълго. Даде сигнал на кучетата и ятото се вдигна с шум. Сокола не изчака команда и веднага атакува. Спускайки се след ятото той махаше с криле. Наближи една от птиците и ние помислихме, че ще я удари. Но безуспешно. Птицата пропусна, а животните се забиха в другата рехава горичка. Докато Хосе Мануел прибираше птицата си няколко човека пуснаха кучетата си. Едно момче, пак испанец, излезе напред с европейска скитничка. Всички се качихме по колите и се насочихме към следващото поле. Наблюдавахме полета на скитничката от колата. Въпреки, че и тя беше добре тренирана, пак не успя да удари. Яребиците изобилстваха тук. Разбрах защо всички идваха по тези места, за да ловуват.

Вечерта, както обикновено, мина пак в разгорещени разговори и шеги. Но за разлика от друг път, сега се разискваше общата тема между Жан-Клод - нашия домакин - и Анани, която беше: "Тегло на мъжки Северен Х Скитник". Тези приказки отнесоха двамата запалени соколари в продължителни коментари. Небезизвестният специалист от САЩ, Шон, също се присъедини към приятелския разговор, тъй като и трите му настоящи птици бяха мъжки хибриди между северен сокол и сокол скитник. Неговите съвети бяха особено полезни. Покрай разгорещения разговор се насъбраха и други колеги и в един момент темата наподоби неофициален форум. Резултатът - колегата Анани Любенов се оказа, че притежава прекрасен екземпляр.

Това, което повечето хора на този форум не знаеха, беше, че птицата на Анани първоначално бе предназначена за един от емирите в ОАЕ. Животното притежаваше гените на изключителни родители и бе специално селекционирано за богатия арабин. За голям късмет на сегашния и собственик причината да я притежава беше, както щастливата случайност, че транспорта за птицата не бе дошъл навреме, така и добрата дружба между Павел Якимов и един от елитните германски развъдчици, добре известен на кралското семейство. По тази и още една-две други причини сега въпросната изключителна птица беше част от голямото семейство на г-н Любенов.

Ляво: Момент от разсъжденията на домакина Жан-Клод с неговия сокол. Анани вече ликува - неговият хибрид се оказа призьор по тегло и екстериор
Дясно: Един от интересните пернати ловци на срещата - мъжки бухал

На следващия ден лова започна рано. Българските, туркменските и казахските соколари бяха решили този път да се присъединят към групата на орлите и ястребите, като по памет предполагаха, че ще видят подобен като лова в Чехия през 2004 година. Но без да искат бяха сгрешили. Зайците не допускаха много близо орлите и ястреби. Атаките бяха дълги и вяли, а ястребите се изложиха най-много. Стадото сърни, които пасяха на около петстотин метра в далечината, също не позволиха на соколарите да се приближат и отрано избягаха надалече. Балкано-азиатската група единодушно реши да смени терена и се втурна да търси соколите. Не след дълго, благодарение на траперските способности на г-н Любенов и г-н Ейебердиев голямата група соколи бяха намерени. Някои от автомобилите бяха паркирани встрани от пътя, други на самия път. Мъглата леко се вдигаше, а соколарите на групички чакаха търпеливо около колите си, в компанията на чаша ароматно червено затоплено вино. Все пак бяхме в Шампан. Разбира се, че трябваше да се опита от труда на местните лозари. Българската делегация, в този случай представлявана от мъжката си част, по достойнство оправда качествата на българския продукт като не обърна почти никакво внимание на виното. За сметка на това, обаче, се зае с доста хранителната "вълча" закуска. Типично по балкански, нашите колеги се заеха, наравно с останалите представители от бившия източен блок, да опустошават нареденото по шведската маса месно блюдо. Не след дълго, за голяма изненада и радост на закусващите, един сокол прелетя над масите. Ловът за някои по-нетърпеливи беше започнал отрано. Всички проследиха атаката с викове и аплодисменти. Ловът започваше. Бързо се качихме по колите и отпрашихме след гонката. Скоро птицата пропусна. Но въпреки това никой не беше навъсен. Свежата утрин и дружния лов бяха забулили лошото настроение. Един след друг се редяха ловците.

Денят мина в много полети и интересни гледки, за радост на присъстващите. Вечерта бе заета със закачки и коментари за изминалия ден. Днес всички бяха изморени. Заслужена почивка чакаше участниците в днешния лов. Страстите се укротиха чак до следващия ден. Не след дълго пак запчваше нов ловен ден и всички трябваше да са във форма. Соколарите се разотидоха, птиците бяха поставени по местата си, кучетата, нахранени и напоени, заспаха спокойно. Поредния ловен ден беше оставил траен спомен в много сърца. Оставаха три дни до края на ловния излет и птиците трябваше да са на ниво. Нощта дойде и с нея настана спокойствие над соколарския стан. Всички заспаха.

 

Следващия ден премина в поредните полети и лов. Белгийската и френската школа си оспорваха първото място. Патрик, както обикновено показа изключителните способности на своите птици. Зашеметяващи полети, смразяващи пикирания, убийствени атаки. Вечерта бяха връчени подаръци, които изразяваха признателността на международната гилдия към всички досегашни президенти на IAF - Международната Соколарска Асоциация.

 

Част от живите Президенти на IAF с подаръците си по случай техния принос към световното Соколарство

Денят за отпътуването на българската делегация приближаваше безапелационно. Сутринта преди последният ловен ден всички се събраха за една обща прощална снимка. Приятелствата и дружеските разговори носеха онова неповторимо усещане, което те караше да чувстваш, че тук си разбран и нямаш врагове, от които да се пазиш. Можеше спокойно да се споделя и спори на общи теми без човек да се чувства застрашен или предаден. Всички бяха едно голямо международно семейство. Всички бяха СОКОЛАРИ!

 

 

 

 

Преди ловния ден - традиционната обща снимка