Почина един изключителен соколар.

Почина Екарт Шормаер.

Франк Бонд, Президен на Международната Соколарска Асоциация - IAF: "Днес Алекс Принц (Германия) съобщи, че нашият скъп германски приятел, Екарт Шормаер е починал на 8-ми май. Изпращам ви тази новина с натежало от мъка сърце.

Винаги ще помним Екарт. Първо като страстен соколар, който обичаше да ловува със своите птици не само у дома, но и в Шотландия и по много други места по света, като правеше това винаги с прекрасен стил и голям ентусиазъм. През годините той помагаше на германските соколари от Соколарски Орден (DFO), чрез многото си длъжности, които заемаше през всичките тези десетилетия. По много отговорен начин представяше Германския Соколарски Орден в IAF. Присъстваше на почти всяка годишна среща на Международната Соколарска Асоциация (IAF). Беше един от най-силните и активни поддръжници на IAF, защото разбираше, че IAF трябва да продължи да служи като глас на соколарите по целия свят.

Екарт винаги търсеше нови възможности за соколарството. На международната среща на IAF в Южна Африка през 2008, няколко души, включително и Екарт, посетихме някои от природните райони на южноафриканския буш. Той оценяваше всяко място като потенциална нова ловна територия. Имаше идея да направи ловен лагер в Намибия за лов с хищни птици по време на европейското лято, при положение, че съществуваше законна възможност за соколарството там.

Екарт беше изключително упорит човек. Когато Йоханес Кърт (Президентът на DFO), Патрик Морел и аз се срещнахме за кратко в Германия преди година, Екарт чувстваше, че няма да издържи дълго, заради тежкото си заболяване. Но бях убеден, че година по-късно, както ни каза и Алекс, той беше ловувал яребици в Испания с един нов скитник.

На всички соколари по целия свят ще ни липсва! Но най-вече ще липсва на тези от нас в САЩ, които имаха удоволствието да го считат за скъп приятел. Ще ценим паметта му, защото той толкова много обичаше тази страна и нашето соколарство.

Ще изпратим по целия свят тази информация, за смъртта на един от нашите най-скъпи приятели и ментори, Екарт Шормаер. Той оставя великолепни спомени на своето семейство. А на всички нас даде вдъхновение като най-чист, най-типичен соколар - винаги с искрица в очите, докато разказва поредната случка от последният си страхотен полет.

Нека всички запазим Екарт в нашите сърца и молитви!"

Хосе Мануел Родригес-Вила: Херес де ла Фронтера, Южна Испания, Декември, 2003. Спомням си този полет много добре. Бяхме яли паеля в плевнята. Валеше проливен дъжд. И, докато повечето от нас бяха настроени за почивка, той излезе навън, пусна младия си сокол, който летеше чудесно, затича се след яребиците с бързина, с която повечето от нас не могат и накрая хвана своята, за да може после да дойде и с приятели да сподели вълнението от полета...това беше Екарт!

Павел Якимов, Българска Соколарска Асоцицаия: "Господ да го прости! Познавах Екарт от нашите срещите. Прекрасен човек и наистина много емоционален и сърцат соколар. Завинаги в мен се е запази споменът от неговите думи, по време на един лов във Франция. Той беше наред, точно след пускането на Хосе Маунел. Предварително се извинявам за качеството на филмчето, но всички бихме могли да видим нашият Екарт, който току що бе приключил полета със своя мъжки скитник и се присъедини към нас, които чакахме на пътя до наредените автомобили. Всеки който познава Екарт ще разпознае страстта в неговия глас, докато обяснява скорошния полет. Никога няма да забравя какво говореше.

За съжаление не може да се види останалата част от разговора, но по време на коментарите той показа нещо, което направи впечатление на повечето от нас. Негова модификация на всеизвестния BackPack. Роберт беше наблизо, малко зад мен и аз казах на Екарт: "Роберт от Маршал е тук!" и го посочих. Екарт тъкмо обясняваше на всички нас, които се бяхме скупчили около него и, когато чу това, което казах, вдигна глава и с отворени очи и още по-развълнуван глас се приближи до Роберт. С наивността на малко дете, което току що е видяло нещо нитересно и го показва на родителите си, Екарт показа на Роберт своето изобретение и обясни как е повдигнал предавателя с още няколко сантиметра. Роберт се усмихна и обърна внимание на това, което Екарт му показа. Сигурен съм, че си е взел бележка относно иновацията на Екарт.
Очевидно е, че неговата любов към соколарството бе толкова голяма, че освен всичко останало го стимулираше да открие нещо ново, което да бъде в услуга на птиците. С времето всеки от нас опитва да създава някакви новости или промени, които според него могат да бъдат полезни в спорта, който упражняваме. С времето всички опитваме, като резултатът е различен. Но Екарт направи нещо много по-сериозно по отношение на BackPack-ът. Той създаде иновация!

И така, между 3:11 мин. и 3:30 мин. на брояча, едва за 20-ина секунди, бихте могли да видите щастието на Екарт.

http://www.youtube.com/watch?v=WMjlGeq3bq8 "

Любознателният Екарт внимателно наблюдава Марк Уилямс, който показва поставянето на "Раницата"

2008, Годишната среща на IAF в Южна Африка: Екарт (вторият от ляво) с Алекс (първият от дясно) и двама страхотни южноафрикански соколари

2008, африканският буш: Екарт Шормаер

Спокойни полети, Екарт!