І-во ловно-рибарско изложение в НДК
Анани, Павел и Пламен с техните питомци Блюстителите на реда са очаровани от пернатите им колеги
Главни действащи лица: Павел Якимов, Анани Любенов, Пламен Пенев, Росица Асенова, Миглена Бърова, Хари (№3), Хариет, Юрта.
Място на събитието: София, Национален дворец на културата.
Поводът - Поредното ловно изложение.
Много изложители и гости са се събрали тук, за да обменят идеи и предложения по темата за лова, риболова и допира с природата.
Щандът на Соколарската Асоциация, обаче е един от най-посещаемите. Причината е ясна - няколкото пернати питомци и техните стопани са поканени на изложението в Двореца на Културата. Фирмата "АйЕсДи - България", с президент Николай Чавдаров са организатор, съидейник и спомоществувател на събитието.
В жената е ножа Анани сред любопитните малчугани
Апаратите непрестанно щракат, камерите работят, а неуморните соколари обясняват и дават разяснения на многото желаещи да се запознаят и отчасти да се докоснат до тайните на древният и най-екологичен вид лов, този с хищни птици.
Петимата сътрудници на БАЗГП са част от Соколарската задруга, която се бори за легализирането на тази част от нашата история, която е усвоена от редица страни извън България и на която, за съжаление само у нас, не се радваме. "Само на Северния, Южния полюс и в България няма Соколарство!", споделя Павел Якимов, председател на соколарите у нас. "...В цял свят се практикува, а редица закони и подзаконови актове упоменават този вид дейност и съпътстващите го такива, като част от древните традиции и култура на редица народи, които много по-късно от нас го откриват...!", добавя Павел с тъга в очите. Той е висок, светлоок мъж на възраст около 35 години и е, както се изказват за него колегите му "ухапан" от соколарската идея. От години се бори за това, в България и близките около нас страни да се възродят Соколарските традиции. И за миг дори не спира да агитира за правото на избор у всеки, що се касае за природата и лова в древността и сега. Противник на лова с огнестрелно оръжие, Павел е запленен от летящите ловци от десетилетия.
Само бегъл силует на случайно срещната хищна птица в природата е в състояние да развесели соколаря.
На раздяла с "Пернатото братство", Павел споделя: "Това, което ни дават хищните птици не може да се сравни с нищо материално. То е като да летиш наравно с ловните си събратя и да усещаш порива им. Те са нашата "порта" към необятните простори на природата. Те са нашите ловни братя!"
С много приятни емоции и възникнали въпроси "затваряме" тази страница от чутото и видяно днес. Дълго ще помним този спомен за соколите, кацнали върху ръцете на момичетата и момчетата от Соколарската Асоциация, техните чувства, вълнения и трепети. Оставяме ги с надежда в душите си, че най-после и у нас соколарите ще успеят да възродят древната българска традиция и по почина на многото им колеги по света, ще съумеят да представят достойно Българското Соколарство.