Добре дошли в страната на Българското Соколарство, където традициите имат значение! 

Добре дошли в домът на Соколарството 

Добре дошли в домът на Българското Соколарство.

Ние сме Българската Соколарска Асоциация или по-известни като Българска асоциация за запазване на грабливите птици (БАЗГП). От близо вече 20 години сме част от голямото соколарско семейство на Международната асоциация по соколарство и опазване на грабливиге птици - IAF. В него стотици народи от целия свят споделят своя древен и уникален начин на партньорство между птица и човек. Ние българите сме един то първоизточниците му. 

Нека бъдем ваш скромен домакин и ви разведем из този див, необятен и така прекрасен свят на летящите хищници. Тук при нас, из редовете на тази страница ще научите много и различни неща за нашите любими пернати приятели и компаньони. Ще се докоснете до историята, ще прочетете интересни редове за станали и небивали истории, които преплитат в себе си животът и любовта на своите автори. Освен това ще имате възможност да зададете своите разнообразни въпроси. При нас ще научите за истинските неща в тези хилядолетни занимания, които, оказва се и до днес, не са променили своя ход и все така се ползват с успех от вещите в занаята. Да, това древно ловно изкуство е било считано за един от най-деликатните и специфични занаяти, популярен колкото футболът днес.
Надяваме се тук, по страниците на този сайт да усетите онези емоции и любов, които десетилетия наред таим към вечните хищници - онези непрестанно борещи се за оцеляване, сурови и мълчаливи самотници, които смеем да наречем приятели. Това са нашите любими пернати ловни събратя. 

Още веднъж - Добре дошли!

first.196534
 
Защо хищна птица?

За да достигнем до отговора на този въпрос, може би първо трябва да сме си задали правилно въпроса. Защо именно хищна птица, а не хамстер, папагал, змия, паяк, котка, куче, кон или друго? 

Обикновено изборът на хищна птица се предхожда от доста време за размисли, разговори със семейството, консултации с различни специалисти, които не само могат да споделят своя опит в грижите за една хищна птица, но и да помогнат със съвети за изграждането, обслужването и поддържането на подходящо съоръжение, в което ще се помещава нашият пернат другар. И с това не се свършва работата по посрещането на новия член на семейството. Нужна е трезва преценка, за да се стигне до окончателният отговор, без значение какъв ще бъде той. Малко математика и желание за частична промяна също ще влязат в употреба. 

first.196534
Когато сме готови със своето решение

Обикновено след като сме преценили добре, обсъдили сме всички съществуващи (и несъществуващи) сценарии, взели сме предвид нуждите на хищната птица и нашите възможности, решили сме, че именно хищна птица искаме да вземем и сме готови да се посветим на ловът с такава, по естествен начин идва следващата сериозна стъпка в подготовката, нашата и на птицата. А именно, нейното настаняване. Това става доста време преди да дойде самата птица.

 
 

 

first.Lovnia

Настаняване - вид, предназначение и функции на съоръженията

Настаняването на хищната птица включва видът клетка (или т.нар. воалиера), в който птицата ще се помещава. Много често се ползва и навесът, под който стоят работните птици. Той е за тези животни, които ежедневно се облитат или ползват по някаква причина, което изисква честото влизане, излизане или каквото и да е друго подобно взаимодействие с тях, без да се налага усамотяване на птиците. Докато воалиерите са основно за размножаващи се птици. Разбира се, всичко опира до възможности, така че безопасни импровизации и комбинации също са възможни. 

 
 
first.transmitter bird
Екипировка и оборудване за птица и соколар - вид, предназначение

В живота на бъдещата соколарска птица голяма част заема както нейното настаняване, така и екипировката с която тя ще се облита, а също и екипировката на соколаря - нейният ловен партньор. Това включва най-задължителните и най-необходимите елементи, които помагат на ловния дует или трио по време на ловния излет. Една добра екипировка може да помогне по време на лова, докато една неподходяща - да го провали и дори да рискува живота на птицата. За това важна част от заниманията се обръща и на този момент от съвместните отношения.

 

 

 

Новини у нас и по света - Соколарство. 

 

 

Соколи ще чистят Париж

Както в. СЕГА споменава, Френската национална библиотека в Париж е намерила оригинално решение на проблема с чистотата, според АФП.

Там са решили да се справят със замърсяването от гълъбите и скорците с помощта на соколи.

От няколко години соколът се е завърнал в Париж, след като го бе напуснал през 40-те години.

 

 

Интервю с проф. Нино Нинов

Предлагаме Ви едно интервю с проф. Нино Нинов.

 

Проф. Нинов е ректор на Лесотехническия Университет, преподавател по Ловно стопанство от 1972 г. и ръководител на Катедра “Ловно стопанство”  към Лесотехническия университет, гр. София. Доктор на селскостопанските науки, председател на Съюза на ловците и риболовците в България от 1991 до 2000 г., експерт по оценка на ловни трофеи на CIC (Международен съвет за запазване на дивеча). Водил е курсове на национални експерти по оценка на ловни трофеи в Белгия, Чехия, Франция, Русия, Сърбия и Черна гора, Турция, Румъния, Португалия, Литва, Германия. Първи вицепрезидент на комисията „Изложби и трофеи“ към CIC.

 

 

С проф. Нинов разговарят Роберт Атанасов, сп. "Български Ловецъ", Павел Якимов - Председател и Албена Алексиева - ВО/PR на БАЗГП - Соколарската Асоциация.

 

Интервюто можете да видите на адрес: http://www.safaribulgaria.com

Прочети още...

БЪЛГАРСКО ПРИСЪСТВИЕ СРЕД АРАБСКИТЕ ПЯСЪЦИ

БАЗГП бе единственият представител на България по време на международната среща по соколарство в ОАЕ. Форумът се състоя от 13 до 21 септември 2004 година в Абу Даби и бе проведен под егидата на принц Мохамед, син на държавния глава Шейх Саид Бин Султан Ал Нахаян. Домакин на срещата беше Соколарският клуб на емирите.

Прочети още...

Първа среща със "Закона"

СОКОЛАРСТВОТО

или

Защо ме набедиха за бракониер

 

Една преживяна одисея на Албена Алексиева

Здравейте уважаеми любители на хищните птици и природата!
Повод за следващите редове е една дълго чакана (почти на раздяла с идеята за осъществяване) среща между Българската асоциация за запазване на грабливите птици (БАЗГП) и представители на земеделското министерство. От 2004 година (08.11.), преди още да бъде приет по-предишният ЗЛОД, се опитвахме да осъществим този разговор, за да изложим идеята си за промяна на ловния закон и приемането на соколарството.
Като казах Соколарство – тази дума действа в “зелените” среди (а и не само там) почти като анатема и отключва неподозирани възможности за съюзяване на иначе незаинтересувани страни в железен тим – отпор срещу Лова със соколи. Но това е друга възможност за психологически анализ. Сега –  по темата на срещата. 2005 срещата се състоя.

Прочети още...

Разрешиха на два сокола да свият гнездо в Ню Йорк

Както в.Новинар споменава, американските власти разрешиха на два сокола да свият гнездо в Ню Йорк.
Двойката соколи, които бяха прогонени от фасадата на сграда в Ню Йорк, ще могат в края на краищата да се сдобият с постоянен дом благодарение на споразумение с обитателите на много луксозна сграда на Пето авеню.

Природозащитното дружество "Нешънъл Аудъбън сосайъти" е постигнало съгласие с управата и обитателите на сградата да бъдат възстановени металните шипове, поддържащи гнездото. Те бяха разрушени миналата седмица, за да попречат на Пал Мал и Лола да го построят отново. "Това е не само голяма победа за птичето семейство, но и за демократичния дух на Ню Йорк", коментира директорът на нюйоркския клон на природозащитната организация Дейвид Милър. Тази победа бе постигната благодарение на остри реакции в пресата и манифестации в града в защита на правото на двете птици да останат в своя дом, където живеят повече от 10 години.

 

 

 

Българско Соколарство

Над 30-годишен опит

Ние сме най-старата и единствена до момента Соколарска организация в България, която трайно и целенасочено от своето създаване до момента, а и за в бъдеще се занимава с проблемите на родното Соколарство.

Разпознаваеми още от 1999-та насам

Назад в недалечния ХХ-ти век, когато всичко беше по-различно ние и там имаме оставени следи.

Специалисти с теоритични и практически знания на ваше разположение

Сред нас са на лице хора, отдали своя живот и бъдеще на грабливите събратя - хора, които непрестанно работят и се развиват в отношенията с хищните властелини на небето. И тези хора са готови да споделят своя опит с вас.

100-ци успешни проекти и хиляди доволни сърца

Не спираме да носим усмивки, не спираме да носим радост и винаги го правим за вас.

Формулата за добро настроение се казва Българска Соколарска Асоциация

Защото при нас е ново, весело, забавно. Радостно, красиво и полезно.

Над 30-годишна любов из полетата на древното Соколарство

Единствената неправителствена соколарска организация у нас в защита на древният лов с птици.
Уникален поглед в дебрите на древните практики. Истински експерти. Неопетнена репутация.
Стремеж към съвършенство в опазването на природата.  
Изборът на всеки търсещ соколар.

Искаш да си соколар? - Връзка с нас

Нашите нови приятели

Тук можете да прочетете какво мислят нашите нови приятели след първата ни среща.

СОКОЛАРСТВОТО

или

Защо ме набедиха за бракониер

 

Една преживяна одисея на Албена Алексиева

Здравейте уважаеми любители на хищните птици и природата!
Повод за следващите редове е една дълго чакана (почти на раздяла с идеята за осъществяване) среща между Българската асоциация за запазване на грабливите птици (БАЗГП) и представители на земеделското министерство. От 2004 година (08.11.), преди още да бъде приет по-предишният ЗЛОД, се опитвахме да осъществим този разговор, за да изложим идеята си за промяна на ловния закон и приемането на соколарството.
Като казах Соколарство – тази дума действа в “зелените” среди (а и не само там) почти като анатема и отключва неподозирани възможности за съюзяване на иначе незаинтересувани страни в железен тим – отпор срещу Лова със соколи. Но това е друга възможност за психологически анализ. Сега –  по темата на срещата. 2005 срещата се състоя.


Та след 17 писма без отговор, една година чакане и приет закон, най-сетне – в този живот, с тези хора, на това място – успяхме да се видим. Разбира се, както си му е редът в такива случаи, на срещата имаше представители и на неправителствените хард-организации, отричащи до умопомрачение идеята за лов с грабливи птици. Няма да се впускам в пространно обяснение  на срещата от типа "добър ден – добър ден", но ще се спра с няколко думи на това,  което ме впечатли. Още в началото на разговора стана ясно, че изглеждаме като на футболен мач – от едната страна – крайните еколози, от другата страна – ние, алтернативните ловци, всеки решен да се бие до край за победата, а реферът – домакините – се опитваше да балансира в предстоящия мач уж безпристрастно и доколкото може.
Какво изтъкнахме ние като аргумент в нападението? Ако законът разреши соколарството, ще има полза в няколко посоки:
а) романтична – ще има възможност за възраждане на древно българско изкуство;
б) екологична – ще се отглеждат и връщат птици в природата, ще се полагат грижи за тяхното опазване и неизтребване;
в) хуманна – ще има възможност за не толкова ефективен лов, както е този с оръжието;
г) финансова – ще може чужденци да ловуват у нас, плащайки за това, както и за храна, спане, туристически обиколки, сувенири и пр.;
д) антибракониерска – разрешаването на соколарството ще означава, че има по-стриктно приети от закона забрани и самите соколари – хората, които се грижат за птиците – ще следят за тяхното изпълнение (кой би си загубил възможността да ловува, за да толерира бракониери).
С какво ни изненада отбора на “хард-зелените”? Нападението се състоеше само от една-единствена заучена дума – бракониерство... и нищо друго. Ако бил разрешен ловът, щели да плъзнат бракониери като въшки и щели да изтребят де-що лети. И нямало да може да се озапти положението.

На тая атака отвърнахме с контразащита – добре де, ами ето сега няма соколарство, има закон, има екоорганизации, които наблюдават, съблюдават грабливите птици от бракониери. И? Какво е положението – който не е пожелал, той не си е взел пиле от природата, птици се изнасят зад граница (това и самите те го потвърдиха), няма осъден и затворен бракониер, имената на отявлените нарушители се знаят и ...нищо не се променя... Какъв е изводът (тук вече нашата защита премина в контранападение)? – че този модел, който действа в момента, всъщност не работи; че има и закон, и министерство, и екологични организации, а птиците намаляват, изнасят се зад граница и изчезват; че нещо в тая система е сбъркано и не действа. Тогава? (тук вече, признавам, предвкусвах близък гол, защото тяхната защита се пропука, настъпи суматоха и почти оголиха вратарското поле). Изводът е – промяна на закона и признаване на соколарството, както в повече от 40 страни в света, като при това не се либерализират до безумие възможностите за безстопанственост, а почти, дето се казва и по хан-крумовски, се затегне най-после примката около тия, дето безобразно не спазват закона! Гооол!  1:0 за нас! И точно в тоя момент реферът – нашите домакини – отмени гола! Имало засада! То така не можело да се напада, защото ние не сме могли да разберем в дълбочина защитата на противника и да прозрем в дълбоките му намерения за маньовър. А и нашето нападение всъщност не било никакво нападение, а просто въздухарско пожелание за игра. С други думи, то това, дето го предлагаме, е много хубаво, ама действало само в белите страни, а то тук – ние сме маймуни и колкото и забрани да има, кой ще е луд да ги спазва. Бяха споменати и стари травми в защитата – че имало в миналото едни лоши “соколари”, дето измъчвали животните, че те били едни изверги, дето и мечките на циганите си живеят по-добре от заточените птици. Вярно е, не мога да не призная, че идиоти има всякакви и че наистина и аз познавам изключително безотговорни хора, които вземат не само птици, но и други животни за отглеждане, без да имат нито условия, нито познания... както има и едни други, които са почти като терминатори-унищожители на всичко, до което се докоснат и безогледно вземат от природата – все едно е бездънна каца и им е завещана лично на тях... Но нали точно това е идеята – да СПРЕ НАЙ-ПОСЛЕ това малоумие, да се създаде закон, който ДА ДЕЙСТВА, и то за всички! А как ще стане това – ами като ангажираш пряко хората, които имат интерес! И на Запад и на Изток соколарите постигат успехи и тези успехи са признати дори от екоорганизациите (това и на тоя мач – среща между впрочем бе отбелязано от “хард-зелените”. Браво, поне нещо да признаете!) и, нещо повече, самите екоорганизации и министерства в чужбина имат интерес да използват знанията и уменията на соколарите – просто защото последните са най-запознати с птиците и с техните особености... защо и тук да не се разреши соколарството и да бъде използван този ресурс... и за да съм по-ясна за какво точно става дума, ще посоча само, че в САЩ и Европа не крайни еколози, не “зелени министерства”, а точно соколари – Том Кейд и Кристиян Саар – бяха тези, които на 23 август 1999 година, след повече от 25 години труд, успяха да възстановят популацията на сокола-скитник. Да не би в САЩ и Европа да няма бракониери? Или те са се събрали само у нас и по тази причина никакви закони не могат да се измислят, така, че хем да се пресече СЕГА ширещото се бракониерство, хем и да бъде разрешено соколарството...Някой ще каже – това е само риторика! И именно за това трябва да направя уточнение както означава соколарство. Това не е само ловът със соколи, това е и отглеждането на една птица, това са и грижите по нейното израстване, това е и връщане в природата на птици, и това, КАТЕГОРИЧНО в никакъв случая НЕ Е БРАКОНИЕРСТВО. Никой соколар няма да тръгне да унищожава птици! Никой! Защото никой не унищожава заниманието си, интереса си, любовта си. Нещо повече – соколарите не само се дистанцират от идиотите-бракониери, но и сами съдействат за това да няма такива унищожители... И в тоя момент, признавам си, почти се зарадвах, че на игрището имаше само една жена – аз – че то иначе колко скубане и хапане щеше да падне ... но мъжете не могат да разберат това. Както и да е... В последните минути на мача стана най-ожесточено – всеки си показа най-силните и заучени техники – от едната страна – че за да действа един зелен закон, трябва и останалите да се спазват, че щом една шепа хора не може да се озапти, та цяла страна ли, дето е станала разграден двор. От другата страна пък опитахме да приложим европейски финтове – че трябва да има дълбоки и сериозни дебати, гласност, възможност за ползване на чужд опит; че има не само емоционално-романтично-екзотичен оттенък в ловуването с грабливи птици, но и стопански, и екологичен и туристически, а не на последно място и финансов за страната ни смисъл.

В крайна сметка дербито си завърши 0:0 не без намесата на рефера (нашите домакини), които все подаваха по някой пас към противника..., не мога да не кажа, че все пак се държахме в рамките на добрия тон, но... каква полза, ако този разговор си остане само едната отчетена дейност на министерството с НПО, ако тази тема няма продължение и остане във входно-изходната кореспонденция на НУГ и ако, в крайна сметка, в годишните отчети на “зелените” организации си остане само сухата статистика на настоящото положение, което никак, ама никак не топли птиците.