СКИТНИКЪТ

Този разказ е закъснялата и неизказана благодарност към един мой пернат приятел.
Посвещава се на изключителната соколица Ева, която вечно ще помня!

Утринното слънце опипваше с топлите си меки лъчи замръзналите върхове на планините и опитваше да стопли мразовитите хребети на близките чукари. Нощта беше студена и сега всяка живинка търсеше открито пространство, за да се отдаде отрано на успокояващите и живителни лъчи. Един гущер, скоро напуснал дупката си, бавно се заизкачва по огряната от слънцето скала и застина там. Трябваше му топлина. Няколко врани и гарвани с вряскане напускаха нощното си убежище.
Нивите наоколо бяха удобно място за срещи на много животински видове. Близостта на откритите обработваеми площи беше доста примамлива за повечето горски обитатели. Храна лесно се намираше и имаше достатъчно за всички. Поотрасналите малки, вече млади и здрави животни, бяха готови за приближаващата зима. И тези, които не бяха мигрирали се възползваха от обилието.

 

 

Слънцето бавно тръгваше към своя зенит. В далечината от запад една точица бързо приближаваше. Дългите и тесни крила носеха с голяма сигурност компактното тяло на птицата. Високо в небето с лек и грациозен полет соколът оглеждаше ловните си територии. Хладните сутрешни часове му помагаха да се събуди. Беше излязъл на лов. Не беше ял от два дена и това влияеше на температурата на тялото му. В търсене на нови ловни територии и в обикаляне на старите, се беше отдалечил доста. Последните два дена беше обхождал крайните си ловни територии и това му костваше сегашния глад. Нищо не беше уловил, а и как можеше да го направи с успех, като почти всичко беше мигрирало на юг. Красивият силует се отличаваше на фона на събуждащото се небе. Маховете му за кратко се прекъсваха от реещия полет, а после пак се впускаха в грациозно пърхане. Поел по едно топло течение, скитника се заизкачва, отдавайки се на благоприятните сутрешни термики. Въздухът го понесе на горе и много скоро, без почти никакво усилие, птицата набра такава голяма височина, че от земята се виждаше като муха. Виейки се в небето и оглеждайки наоколо, в един момент закова острия си поглед надолу към земята. Беше забелязал това, което търсеше и за което беше излязъл днес, това, което два дни му се изплъзваше. Сега го съзря долу, в далечината, на голямата пожълтяла нива, близо до младата горичка, която изглеждаше толкова малка и зелена, че едвам се забелязваше малкото ято, приковало вниманието на хищника.
Лежерно сякаш и безкомпромисно соколът, застанал в реещ се полет из безбрежната синева, за части от секундата се завъртя около оста си и с глава надолу се спусна към притегателното ядро. Яребиците, още не забелязали връхлитащата ги опасност, пасяха спокойно, заровили глави в земята, търсейки семенца, нежни стръкчета трева и коренчета. Мъжкарите необезпокоявано се перчеха един другиму, демонстрирайки своето оперение пред женските. Скитникът, прибрал крилата до тялото, стремително скъсяваше разстоянието. Вятърът свистеше от съприкосновението с перата му. Оставаха сто и петдесет метра до целта. По-възрастните яребици, забелязаха връхлитащата опасност и дадоха сигнал за бягство. Това беше грешка! Сто, петдесет, десет метра. Скитникът се вряза сред изплашеното ято. Набелязаната жертва рязко кривна в страни. Соколът като по чудо пропусна. Изви нагоре тяло и с мощни махове започна да наваксва загубената преднина. Пъргаво се изкачи пак на позиция и отново се стрелна към обреченото животно. Без да обръща внимание на другите, насочи всичките си сили натам. Свръх учестеното сърцебиене и дишането на ужасената жертва се чуваха толкова близо. Дали бяха това партньори в колелото на живота или предсмъртен танц от двама танцьори. Дали беше това игра на живот и смърт под звуците на бесният вятър, раздиран от крилете им, или грация от движения и трепет.
Разхвърчаха се пух и перушина и една от птиците се строполи безжизнена върху угарта. Хищникът разтвори крилата си и направи завой, за да отбие от скоростта, след което леко се приземи до жертвата си. Останалите от ятото продължиха напред и след петстотин метра кацнаха, намирайки прикритие сред растителността. С единия крак хванал яребицата за шията, а с другия стъпил на земята, соколът се огледа. Нямаше кой да му открадне този последен танц. Нямаше конкуренти или мародери. Успокоен от липсата на натрапници, хищникът разпери крилата си и като чадър над жертвата започна да я съблича. След близо половин час, вече заситен и необезпокояван, грабливият пилот разтърси пера. Протегна крака и криле и остана на земята още няколко минути. След което някак мудно, с леко движение се понесе в своята стихия.
Въздухът вече осезаемо се затопляше. Планинските върхове, огрени от слънцето, отразяваха топлината. Термиките помагаха на няколкото орли, лешояди и гарвани да се издигнат високо в небето, улеснявайки ги в търсенето на храна.
В далечината един силует се отдалечаваше с бавни и сигурни махове, а денят беше така топъл и божествен.