ЯСТРЕБЪТ – ГОРСКИЯТ ДУХ

На Стоянчо

След 20 минути тихо и внимателно промъкване в гората, застанах на удобно и скрито за наблюдение място – сред гъстите храсти и саморасляци, под високите разлистени дървета седнах и зачаках да Го видя. Бях се настанил близо до брега и наблюдавах от другата страна на реката как птиците пият вода и се къпят. Смешна глъчка и врява.  Преди обед е и нищо не издава, че наблизо може да има нещо друго, освен птича баня. Никой и не предполага за присъствието на хищник. Пернатите си пасат спокойно или пазят територията си, карат се за женски или просто почиват под сенките на дърветата, но винаги, абсолютно винаги, каквото и да става, всички те са нащрек. Защото той е там. Ястребът е там. Винаги на пост и винаги готов за атака. Набелязал жертвата си, сред потайните дебри на своето царство, той седи и не помръдва. Бди и не изпуска из очи оногова, когото е избрал. Не премигва и за момент даже. Застанал до водоема, скрит сред листата, търпеливо изчаква удобния момент. Издебва момента за атака. Една непредпазлива яребица, току-що изкъпала се и забравила за стаената в клоните на дървото опасност, се отделя встрани от ятото и излиза на откритата полянка на 15 метра от бдителния хищник. Забравила за инстинктите си и застанала срещу врага, тя започва да поправя пера.

 

 

С глава под крилете, бавно и методично яребицата обръща перо след перо. Първо опашката, след това всяко крило, после и гърдите, а с крак се почесва и по нежното вратле. Успокоена и отпусната, тя се обръща към останалите от ятото. Лъжовното спокойствие не подсказва за скритите очи, които неотлъчно следват младата птица. Жълтите ириси, като впили се в тялото на дивеча, сякаш черпят живителна сила и предвкусват успешен лов. Още миг и жертвата може да си отиде. Но не! С тих отскок от клона на прикритието си ястребът се спуска с полусвити криле и на метър от земята ги разтваря, за да олекоти скоростта, като насочи цялата си същност към обекта на своето внимание, към хипнотизиращата яребица. Притегателната сила е толкова голяма, че той не обръща поглед, когато двата кацнали наблизо кълвача, над които минава, с предупредителен писък отскачат в обратна посока и с резки махове се скриват в спасителната гора. Не, той не се отказва! Не се разсейва! Всички птици около водоема като облак се спускат в бягство. Дива суматоха! Концерт от хаос и ужас, в който главните действащи лица са хищник и жертва. Сойките и свраките, като най-неспокойни, заглушават с крясъците си останалите тревожни писукания и цвъртения. Яребицата, чула  предупредителния крясък на кълвачите, полита напред към ятото си. Вече е твърде късно за това. С хитра маневра в последните метри преследвачът прави заобикаляща маневра и с мощните си крила завършва полукръга около нея. Препречил пътя на яребицата, хищникът не и оставя друга възможност, освен тя да се плъзне леко зад него. С отчайващо движение жертвата се хвърля вляво, опитвайки се да се спаси. Твърде късно обаче за опитния летец. Той бързо усеща лъжливата маневра и с рязко светкавично движение на опашката сменя посоката, като застава с гръб към земята. Заемайки позиция под изненаданата яребица, горският хищник сграбчва с мощните си нокти изкъпаното тяло на жертвата. Последното, което тя видя, беше тихото слънчево синьо небе и върховете на дърветата.

... Тишина! Пух и перушина са разстлани по полянката. Изкъпаните перца като тънко одеало покриват цветята и тревичките наоколо.
Крясъците на изплашените птици отдавна бяха замлъкнали.
Стреснати от неочакваната атака, всички са се спотаили, в очакване хищникът да се нахрани и да напусне слънчевата поляна.
...15 минути по-късно вече всички бяха застанали по цялото протежение на баричката и се къпеха. Опасността за днес беше преминала!

А ястребът, ... ястребът, приключил с обяда си, разтвори леко криле и с няколко маха се скри в сенчестата гора. Тя, сякаш, обгръщайки блудния си син, тихо спусна след него непристъпните клони на разлистените дървета, подобно на тръшната врата пред любопитните погледи на тълпата. ... Те нямат право да посещават тези места, дръзнат ли–рискуват! Защото тук той е господарят! Само той има право да кръстосва недостъпните дебри и да им се наслаждава. Това е неговата привилегия. Неговата ястребова привилегия.