СЛУЧКА ПО ВРЕМЕ НА ЛОВ

 Опитният шофьор, както се казва, усещаше пясъка под себе си – преминаваше дюните от раз. Прекарах час и половина пътуване през Каракум със сокол на ръка, настанен сред торби, чанти и други ловни дреболии в кошовете. Легнала на меката постеля, туркменската хрътка, наречена Учар, от време на време се надигаше и след кратко въртене, отново се наместваше на старото си място. Моят наставник Аннааман-ага с ловната си птица седеше в кабината. В ловния сезон, минавайки по този път, колата от време на време спираше плавно. Знаех, че сега старецът, скачайки на земята, внимателно щеше да изследва местността, търсейки следи от присъствието на пустинния заек-талай. Така ние продължавахме пътя си, докато не намерехме място, устройващо опитния ловец. На двама ни щеше да се наложи да живеем тук три-четири седмици – до следващото пристигане на шофьора. Докато разтоварим колата и запалим огъня, стана тъмно. Вечеряхме, нахранихме соколите и кучето и пренощувахме под открито небе. След сутрешния чай, с пожелания за добър път, изпратихме нашия шофьор. Ловът беше заплануван за след обяд, а до тогава трябваше да се справим с багажа, да подготвим кучешката ямка за Учар, да съберем дърва за през нощта. Как и къде да разпънем лагера и да запалим огъня, казваше стария соколар. Сред пясъците обикновено палатката се разпъва между големи дюни, където събирането на саксаула* за огрев е строго забранен. Изобилието от храсти предпазва лагера от лошо време. Огънят, запален от вчера, не трябваше да загасва до нашето тръгване. Пясъкът под огъня трябваше да се поддържа постоянно горещ – след ден щяхме да печем в него хляб, заравяйки тестото.

 


След като свършихме с настаняването, излязохме на лов. Първите три-четири дни трябва да се пуска опитна птица, какъвто бе тригодишният женски ловен сокол на стареца. От петте пускания в този ден, три се оказаха успешни. Аз със своя млад сокол ходех близо до него – той трябваше да наблюдава как птицата на наставника като камък пада върху заека, който хрътката тазъй подгонва из-под бодливите храсти. От всеки дивеч стопанинът даваше на птицата си парченца свежо месо, а на младия сокол разрешаваше да кълве направо от улова. С векове отработената техника на пускане – тренировките на ловуващата птица – дава незабавни резултати.

 

На петия ден дойде реда на новака. Добре е, ако заекът се окаже на равно място без храсти – тогава за сокола няма да е трудно да го улови. Главното в лова със соколи сред пясъците е правилното поведение на пернатото към спотаилия се заек. Ловният сокол трябва да се издигне вертикално над саксаула, под който обикновено търси спасение от преследването пустинният-талай. С това той показва своето местонахождение на стопанина, а приближаващата се хрътка ще може да изгони талая от укритието му. Соколът няма да може да хване дивеча, ако кацне на (или до) храста, под който се е скрил заекът. Талаят, стремително изстрелял се от трънливите храсти, веднага се скрива зад пясъчното възвишение. За този кратък промеждутък от време птицата не успява да развие необходимата скорост.

Още с първото пускане младата  птица се издигна нагоре – верен знак, че няма да изпусне от дивеча. Учар се понесе над дюните. Там ние заварихме сокола със заека в ноктите, а кучето, изпълнило своята задача, седеше до него. Приближаващият се Аннааман-ага беше доволен – рядко млада птица улавяше дивеча сред пясъците от първия път.
На лов излизахме последователно, в първата половина на деня моята птица оставаше в лагера сама. Сутрешния лов провеждахме с опитната ловна птица на стареца. В един от тези дни, връщайки се обратно, недалече от лагера забелязах пера от ловния сокол. Ускорихме крачка и открихме птицата ми ранена. Дълго гадахме за случилото се. Най-вероятно птицата, вързана на стойката, е била нападната от друг крилат хищник. 
Скоро пристигна нашият шофьор със запаси вода и ние решихме да сменим мястото. Преминавайки десетина-петнадесет километра, огледахме местността. Около тучно растящия саксаул открихме множество следи от зайци. Около седмица ловът преминаваше успешно. Аз постепенно увеличавах броя пускания на младата птица. Нищо не предвещаваше неприятностите. Поредния заек-талай моята птица настигна на склона при голямата дюна. Разстоянието между нас беше около 100 – 130 метра. Бях решил този ден да се върна по-рано в лагера и бавно се отправих към сокола, давайки му възможност да се нахрани до насита. Не се притесних от реенето високо в небето на едва забележимия степен орел. Изневиделица появил се отстрани негов сродник удари моята птица.  Успях да премина едва половината от пътя до мястото на трагедията. Грабливите птици ловуват в природата най-често по двойки. При това птицата, кръжаща в небето, заставя жертвата да се затаи, а неговият партньор, ниско летящ над земята, внезапно я напада. Моята птица не реагираше на призивите ми, отлитайки все по-далеч, а изплашилият я орел със заек в ноктите се скри зад хълмовете. Всички опити за търсене през този ден бяха напразни. Но младият сокол се върна в лагера вечерта на следващия ден. За съжаление получените рани бяха много тежки и скоро птицата загина.

В природата соколът, седящ с уловения дивеч, е уязвим за своите врагове, по-едрите хищни птици, настигащи го на земята. В небесните простори за тях той е недосегаем. Обучавайки ловната птица, соколарят не винаги може да я защити и понякога губи своя верен помощник.

*саксаул – (бот.) безлистно ниско дърво в средноязианските пустини