СОКОЛЪТ ОБИДА НЕ ПРОЩАВА

 Второ денонощие Бегмурад-ага не сваляше очи от балобана*, донесен от планината от по-големия му син Назар. Птицата му напомняше старата женска, от чието гнездо неведнъж бе вземал малки, които бе обучавал като свои помощници в лова. Потомствен соколар, старецът мечтаеше да види в сина си продължител на своето дело.

Но за голямо съжаление, Назар остана равнодушен към соколарството. Честите визити на някакви непознати при Назар, незнайно защо интересуващи се от местата за гнездене на грабливите птици, тревожеха Бегмурад-aгa.

Безпокоеше го, че той не усещаше тези хора като ловци. Пришълците не обсъждаха със стареца тънкостите при отглеждането на грабливите птици, а колко соколарски истории той би могъл да им разкаже ... Все си шушукаха нещо с Назар и млъкваха, щом старият се появеше.

 

Сега, в тези майски дни, донесеният женски балобан би трябвало да има малки, които със сигурност щяха да загинат без майка си от глад и студ. Но Назар увери баща си, че е намерил птицата в изоставена кариера, близо до скалите Гапланла, от която тя не могла да се измъкне. Назар помоли баща си да обучи сокола. И макар че старецът вече трета година не излизаше на лов, нещо в душата му подсказваше, че, подготвяйки птицата за нейната свобода, ще може да разсее съмненията си.
Два месеца Бегмурад-ага хранеше от ръка дивия балобан, постепенно приучвайки го към вабилото**. Но през цялото това време не го остави мисълта, че точно тази самка той бе срещал в скалите Кара-Батир.

И ето, че дойде денят да пусне животното без привързващото въже. Рано сутринта заедно с Назар той се отправи към подножието на Кара-Батир. Държейки в ръка птицата, Бегмурад-aгa се отдалечи от сина си на около триста метра. Останал с вабилото, Назар започна да подсвирква на балобана, въртейки примамката над главата си. Но когато старецът развърза сокола, птицата се устреми към скалите. Там кацна на една канара и издаде пронизителен писък. Никога досега старецът не бе чувал такъв жален звук. И в един миг той предусети лошото. Рязко издигайки се във висините, соколът изведнъж се спусна като камък към Назар, стоварвайки върху него цялата мощ на своя удар. Когато старецът дотича до сина си, видя дълбока рана с шуртяща кръв на лявата буза, която Назар прикриваше. А мъртвият сокол лежеше до него.

Без да каже нищо на сина си, Бегмурад-ага се обърна и заизкачва скалата, където допреди малко стоеше соколът. Там старецът откри гнездо, в което имаше останки от три мъртви малки. Пред очите му притъмня от болка в душата и гняв към сина. Съмненията на стария соколар се оправдаха – синът бе погубил малките, улавяйки грижовната майка. Тази смърт прекъсна живота на няколко поколения ловни птици, които биха станали помощници на човека в соколарския лов. Заслепен от яд, бащата погледна сина си твърдо и рече: „За тебе прошка няма”.
След този случай Назар остана с белег, а оттогава до днес в аула взеха да го наричат „Гуш уран”, което означава – наказан от сокол.

*балобан (рус.ез.) – ловен сокол
**вабило (рус.ез.) – примамката, която ловецът подхвърля на птицата, пускайки я да лети без шнур