15 Испански лешояда избягаха от клетката си

13 двойки белоглави лешояди пристигнаха от Испания в симитлийското село Ракитна. Само дни след като бяха настанени на новото място 15 от тях успяха да избягат.

26-те белоглави лешояда идват в Югозападна България от рехабилитационния център в  Испания, където се полагат грижи за болните птици. Белоглавите лешояди изчезват от Рила и Пирин към 60-те години на миналия век заради използването на отровни примамки за борба с хищниците. Ето защо от фонда за дивата фауна и флора се надяват, че с тази стъпка от изпълнението на Плана за действие за възстановяване и опазване на лешоядите в България ще бъде възстановено екологичното равновесие в района.
За да се адаптират към околната среда птиците бяха поставени в специaлна адаптационна клетка на 18-и февруари. Пет дни по-късно обаче силна буря предизвикала  отваряне на клетката, като по този начин 15 белоглави лешояда избягали на свобода. Останалите 11 не са успели да излязат и са останали затворени в клетката.

От фонда смятат, че има голяма вероятност птиците да отлeтят към Македония или Гърция.

 

 

С интервюто и аудиозаписът можете да се запознаете тук: http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=488466

 

Лично мнение: Клетките за разселване на хищни птици са едно от най-важните съоръжения, използвани при подобни дейности. Много са факторите, от които зависи целостта на разселваните птици. Неправилното аранжиране на вътрешното разпределение, погрешното ориентиране при изграждането, неустойчивата конструкция, опасността от нараняване, близостта до потенциални рискови елементи или обекти и тн. Това са само част от детайлите, от които зависи успехът на една или друга програма за реинтродукция на хищни птици в природата.

Няма как да се съгласим с казаното от г-н Емилиян Стойнов, председател на Фонд за дивата флора и фауна. В интревюто е използван погрешно терминът "социализация". Този термин е валиден единствено и само за соколарски птици, на които предстои да бъдат обучавани за лов. Що се касае до адаптирането им към дивата среда чрез настаняване в клетки, като с това се цели изграждане на определено поведение между лешоядите, това става не с помощта на такива клетки, от типа, който местните екоорганизации ползват и не по начинът, по който това се прави. Периодът за адаптация сред видовете живеещи на колонии е на йерархичен принцип и това става едва след като птиците бъдат пуснати извън клетките за временно настаняване. Преди това могат да настъпят трайни увреждания и животните да придобият ненужни вредни навици, които при последващо разселване биха били фатални.

Допълнително, грижите, които се полагат за такива и подобни птици, от страна на родните еколози са далеч под нужните, за да може да се извършва качествена работа, от която се очакват адекватни резултати.

Забелязва се тенденция от лавинообразни грешки и недостатъци при работата с хищни птици, особено, когато това касае тяхното изкуствено размножаване и последващо разселване. Методите, с които соколарите са добре запознати, за съжаление са чужди на еколозите, на които тепърва предстои да се сблъскат с различни случаи, изискващи правилна и навременна реакция. Екоорганизациите, наели се със специфичната задача да пробват силите си на полето на соколарските знания трябва да са наясно, че без опитни соколари няма как да осъществят подобни важни за биоразнообразието дейности, от които зависи целостта на една крехка брънка в хранителната верига - тази на крайните гостоприемници, пернатите хищниците.

Позволяваме си да припомним, че без вековните соколарски методи, които включват много и комплексни познания по пряката работа и грижи за хищните птици няма как да се получи нужният резултат, особено за времето, през което трябва да се реализира една или друга програма или проект, финансиран с европейски средства.