Ивайло Клисуров: Минимум 10 години, за да се появи отново ловният сокол у нас

ivaylo_klisurov.jpgСпоред г-н Ивайло Клисуров, който е управител на Спасителния център за диви животни на Фондация „Зелени Балкани” и цитиран от Агенция "Фокус": "Минимум 10 години ще са нужни, за да се появи ловният сокол в България отново!". Това си свое мнение г-н Клисуров споделя по повод закупуването на двойка ловни соколи за размножаване.

В интервюто четем още, че минимум 10 години ще минат, преди да можем да говорим за пълното реинтегриране на изчезналия вид ловни соколи в България. Това е едва първата стъпка от цялостната Програмата за реинтродукция на вида в България. Птиците са закупени от Германия със средства, дарени от фирма за екотуризъм и турове за наблюдение на диви животни.
Клисуров посочи, че закупените птици са млади и след 2 години ще станат полово зрели и се очаква индивидите да сформират двойка и да имат поколение. Предстои и внасянето на още 5-6 ловни сокола през 2011 г., с които да се формира родителска група, и след 5-6 години птиците да се пускат свободно в природата. „Ще говорим, че имаме успех, когато повече от 100 птици започнат да живеят на свобода в България”, каза Клисуров. От фондация „Зелени Балкани” разчитат на финансиране по европейски проекти, за да успеят да закупят повече птици от вида.
Ловният сокол е най-едрият вид от 10-те вида соколи, които се срещат в България. Широкоразпространен в миналото, от средата на ХХ век числеността му спада, като особено драстично е намалението през 90-те години. Последното доказано гнездене, при това неуспешно, е през 1998 година. От тогава през последните 15 години се наблюдават само отделни птици, основно извън размножителния период, и се приема, че видът е изчезнал като гнездящ от територията на страната.

Основните причини за изчезването на вида са ограбването на яйца и малки от гнездата и улавянето на възрастните птици от „соколари” бракониери. Загубата на хабитата и намаляването на основната му плячка, лалугерите, също спомагат за изчезването на вида от страната. По тази причина за новодошлата двойка соколи, настанена в Спасителния център, са взети всички необходими охранителни мерки.

 

Новината от Агенция "Фокус" можете да видите тук: http://www.focus-news.bg/?id=n1463585

Интервю с проф. Нино Нинов

Предлагаме Ви едно интервю с проф. Нино Нинов.

 

Проф. Нинов е ректор на Лесотехническия Университет, преподавател по Ловно стопанство от 1972 г. и ръководител на Катедра “Ловно стопанство”  към Лесотехническия университет, гр. София. Доктор на селскостопанските науки, председател на Съюза на ловците и риболовците в България от 1991 до 2000 г., експерт по оценка на ловни трофеи на CIC (Международен съвет за запазване на дивеча). Водил е курсове на национални експерти по оценка на ловни трофеи в Белгия, Чехия, Франция, Русия, Сърбия и Черна гора, Турция, Румъния, Португалия, Литва, Германия. Първи вицепрезидент на комисията „Изложби и трофеи“ към CIC.

 

 

С проф. Нинов разговарят Роберт Атанасов, сп. "Български Ловецъ", Павел Якимов - Председател и Албена Алексиева - ВО/PR на БАЗГП - Соколарската Асоциация.

 

Интервюто можете да видите на адрес: http://www.safaribulgaria.com

Прочети още: Интервю с проф. Нино Нинов

Канадски журналисти проявиха интерес към Българската Асоциация за Запазване на Грабливите Птици

 

Снимка и хиляда думи

09 март 2008
Бил Тейлър

Unlike a pet, a falcon does not love its owner. It is simply opportunistic – and ready to \'stoop\' at any moment

 

 

TheStar.com - Ideas - A picture and a thousand words
Writer Bill Taylor encountered Plamen Penev (left) and Pavel Yakimov with their falcons near the Alexander Nevsky Cathedral in the Bulgarian capital of Sofia.

Прочети още: Канадски журналисти проявиха интерес към Българската Асоциация за Запазване на Грабливите Птици

Лешоядите от Кресненското дефиле са се преместили в Македония

Всички белоглави лещояди, които през 2010 г. бяха доставени от Испания и пуснати в Кресненското дефиле, в момента са „емигрирали” в съседна Македония. Това каза за Радио "Фокус” - Пирин Емилиян Стойнов, представител на Фонд за дива флора и фауна. Той обясни, че птиците са напуснали дефилето, тъй като са били привлечени от други лешояди от съседната държава. По думите на Стойнов лешоядите са социални птици и предпочитат да живеят на по-големи ята. В момента птиците могат да се видят единствено в съседна Македония, но не и в землището на симитлийското село Ракитна, където и в момента е разположена клетката им. Независимо от миграцията на птиците Стойнов обясни, че ежедневно в клетката се оставя храна. Нито едно новоизлюпено лешоядче не е успяло да оцелее тази година. Единствената новоизлюпена птица е била умъртвена, най-вероятно от бухал. Оказва се, че оцеляването и на големите лешояди също е поставено под въпрос. Много често се откриват мъртви птици, а най-вероятните причини за смъртта са или отравяне или токов удар. Стойнев бе категоричен, че в дефилето скоро ще бъдат пуснати нови птици от Испания.

 

Новината можете да прочетте тук: http://www.bglov.com/page/Vultures-of-Kresna-Gorge-moved-to-Macedonia/

 

 

Прочети още: Лешоядите от Кресненското дефиле са се преместили в Македония

Лешоядът-беглец още е в Сливен

Младият лешояд, който вече трети ден е в Сливен, се е преместил в района на Кооперативния пазар, съобщи Дияна Костадинова от Природен парк „Сините камъни". Тя за пореден път изрази притеснение, че хората плашат птицата и тя може да се нарани. От парка отново повториха призива да не се безпокои лешояда, за да може той сам да отлети обратно в Сливенския балкан.

Той всъщност е тя, стана ясно от специалисти от „Зелени Балкани". Благодарение на жълтите крилни марки, птицата бе определена като К01 - млада женска,  излюпена през 2006 година в Екстремадура, Испания и пристигнала в България през месец март 2009 г. Птицата се вижда за първи път след като през октомври бяха отворени вратите на четирите адаптационни клетки във Врачански Балкан, Централен Балкан, местността Каракютюк  в Сливенския балкан и Котленска планина и бяха пуснати общо 26 белоглави лешояди. От организацията дори обявиха конкурс за име на любопитната птица, която си хареса Сливен и обикаля покривите на къщи, блокове и административни сгради.

Лешоядът бе забелязан за първи път в Сливен следобеда на 16 ноември близо до „Двата аслана". На следващия ден избра покрив близо до сградата на лесничейството, а днес вече посети и центъра на града, където, за съжаление, е била подплашена от хора.

Прочети още: Лешоядът-беглец още е в Сливен