Гълъбари съдят "Зелени балкани", соколите им изяли птиците

Соколи и други хищни птици масово унищожават гълъбите в Старозагорско. В това е убеден адвокатът Искрен Пачаманов. Той се кани да заснеме с камера набезите на соколите и да даде на съд природозащитниците от екосдружението "Зелени балкани". То изградило спасителния си център за диви животни точно в Стара Загора, защото там има богата хранителна среда за хищните им птици, без да е необходимо да се дават пари, смятат гълъбарите.

В града са регистрирани няколко дружества на гълъбовъди. Още през 1982 г. тук бе създаден първият в страната клуб за високолетящи гълъби.

"Само през последния месец ми изчезнаха 17 гълъба. Най-големият им враг е соколът скитник, той си пада най-много по старозагорската порода бели гълъби", твърди Иван Вълчев-Чико, който отглежда в двора си към 180 птици. Повечето от тях са за височинно летене - издигат се на повече от километър височина и остават там с часове, като регистрират рекорди. "Не можем вече да ги пъдим от кафезите, горе ги нападат грабливите птици", жалва се Чико. Преди повече от 15 години продаде апартамента си, за да купи къща с двор, удобен за развъждане на гълъби. Съседът му Стефан Мутафчиев-Руснака има над 300 спортни гълъба. Те правят дълги преходи - често ги пускат от чужбина и те се връщат вкъщи.

 

Прочети още: Гълъбари съдят "Зелени балкани", соколите им изяли птиците

Гълъби превръщат вековна сграда-музей в руина

Петък, 16 октомври 2009 Търговище

 

Покривът на емблематичната за Търговище историческа сграда т.нар. "Славейково училище" се руши. 146-годишният архитектурен паметник, който е уникална и рядко срещана за България сграда от епохата на Възраждането, е превърнат в убежище на градските гълъби. За това алармират медийте, цитирайки директорът на Историческия музей в областния град Магдалена Жечева. Според нея основната причина за увреждането на паметника на културата е нашествието на стотиците гълъби, които от една година трайно са се заселили на покрива на най-старото школо. В него е учителствал Петко Рачов Славейков. В него, също така се съхраняват над 30 000 ценни експонати. Има и научна библиотека.

Подобно на Венеция и в Търговище гълъбите се превърнаха в проблем за историческите паметници. От година насам стотици птици обитават сградата и са се превърнали в истинска напаст - разместват керемидите, цапат фасадата на реставрираната сграда, която е и национален паметник на културата.

Историците в Търговище се тревожат, че нямат пари за борба с птичата напаст. "Проблемът е спешен, тъй като част от керемидите вече са изпотрошени. Ако не се разреши скоро, рискуваме сградата да се превърне в курник", уточниха загрижени музейните уредници. Според шефката на музея заедно с орнитолози се търсят техники за прогонване на пернатите без да им се навреди. Едно от предложенията е за целта да се използва ултразвук, който да отблъсква ятата и да ги принуди да си потърсят ново обитание.

Броят на крилатите натрапници върху покрива се увеличава с всеки изминат ден, казват пък наблюдателни граждани и добавят "скоро мястото ще заприлича на венециански пейзаж".

Представителната възрожденска сграда е най-старото училище "Св.св. Седмочисленици" в града. То е основано през 1863 г., където е преподавал Петко Славейков. Затова и до днес хората в града го наричат "Славейковото училище". През 2004 г. сградата бе основно ремонтирана със средства в размер на 84 хиляди евро по проект за развитие на културен туризъм.


В Европа вече са измислили някои решения на проблема. В Лондон се справят в „битката” с гълъбите с дресирани соколи, а във Венеция забраниха храненето им от туристите и въведоха глоби от 50 до 500 евро.

Днес е денят на св.мчк.Трифон - денят на соколаря

 

Днес е денят на свети мъченик Трифон,

днес е денят на соколаря

Все по-често чуваме за разстрастващата се популярност на един изтънчен и до някъде екзотичен, но аз бих казал, по-скоро забравен метод на лов от нашето не чак толкова далечно минало. Ловът с хищни птици винаги е носил радост на практикуващите го, а соколарите са били високо ценени във всеки период от нашата дълговечна история.

Соколарството е било на почит както от обикновените хора, така и от благородници и царе. Това е била една велика по своята същност връзка между човекът и диво животно, някога считано за неподвластно нему. Тази връзка носи своите корени далеч, далеч назад, във времената, когато огнестрелното оръжие е било непознато, а лъкът, копието, мрежите и капаните са били най-честите пособия за сдобиване с вкусното, но рядко добивано дивечово месо.

Грабливите птици винаги са били обект на огромно възхищение от страна на човека. С развитието на лова летящите хищници постепенно са започнали да намират приложение в ловните походи на своите двукраки благодетели. Именно благодарение на соколите и ястребите пернатият дивеч все по-често започнал да се среща по блюдата на соколари и велможи, на обикновени хора и благородници. Възходът на ловът с хищни птици се разпространил до такава степен, че бил сравняван по популярност с футбола днес.

Един такъв запленен от тази страст благородник, бил небезизвестният цар Иоан Василиевич, още известен като цар Иван Грозни. Веднъж по време на лов в известното с богатия си воден дивеч село Напрудное (днес северно предградие на Москва, което се намира в района на Рижката гара) царят загубил своя любим бял северен сокол – изключително красива и величествена птица. За птицата отговарял младият соколар Трифон Патрикеев, който бил от рода на князете Патрикееви.

Отчаян от загубата, цар Иван Грозни заповядал на младежа да намери неговия пернат любимец в тридневен срок и го заплашил със смърт, ако се върне с празни ръце. Три дни младият Трифон търсил безуспешно птицата в Соколарската гора. През това време той усърдно се молел за помощ на светия мъченик Трифон, когото считал за свой небесен покровител и молитвеник пред Бога. В края на дадения му срок приседнал на склона при хълма на Голямото езеро и задрямал изтощен. Насън му се явил св.мчк.Трифон на бял кон със сокол на дясната ръка и му казал: “Стани, вземи този сокол и прославяй Бога”, а после му показал, къде да намери изгубената птица – на една ела в Митищенската гора. Соколарят тутакси скочил. По указанията на светеца тръгнал и намерил дървото, а на върха видял изгубения сокол. Без да се бави, занесъл ценната птица на царя и спасил живота си. В памет на това чудно избавление от смъртта, Трифон Патрикеев построил на мястото, където му се явил св. мчк. Трифон, отначало малък параклис, а по-късно и църква, която съществува и до днес и се отнася към ХVІ век. На стената и има интересна фреска – св. Трифон с кацнал бял сокол върху дясната ръка. Това е т. нар. “руска икона” на св. Трифон. Днес оригиналът й се съхранява в Третяковската галерия.
Впоследствие такива изображения на св. Трифон със сокол станали много разпространени, като на някои от тях дори имало надпис “Св. мчк Трифон соколарят”.Това обаче очевидно е смесица, тъй като Трифон Патрикеев не е канонизиран за светец, а според агиографията на св. мчк Трифон, той не е бил соколар. Въпреки това православните соколари почитат св. мчк. Трифон като свой закрилник, застъпник и молител пред Бога.

 

 

 

 

 

Св. мъченик Трифон Апамейски
St. martyr Tryphon of Syria
ок. 225 - 256 година
Чества се на 1 февруари (14 февруари стар стил)

Житие на св. мъченик Трифон
Св. Трифон Зарезан. Стенопис в Рилския манастир "Св. Иоан Рилски"Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на св. Трифон били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили над своето чедо да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод. Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.
Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, но не преследвал последователите на Иисус. И Бог му сторил милост за това. Той имал дъщеря Гордиана - умна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в това време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от мъка. Идвали най-способни лечители, но накрай родителите й се убедили, че за болестта й няма лек. Тя обаче непрестанно повтаряла едно и също: "Никой не може да ме излекува, освен Трифон." Тия думи отдавали на душевното й страдание и ги отминавали без внимание. Но когато нямало вече какво да правят, императорът наредил да се провери навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат.
Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И понеже Бог тъкмо чрез него дал изцеление на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и истинският Бог, в Когото вярват християните, е излекувал девойката, била очевидна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се изпълнил с радост. Благоволението на императора към християните станало толкова явно, че вече го смятали за таен християнин. Той обдарил богато свети Трифона и с благодарност го изпратил у дома му. Но сърцето на юношата било чуждо за богатството, затова той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се.

Свети мъченик Трифон

Когато римският императорски престол бил зает от Декий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството. Той наредил на цялата империя християните да се заставят да се върнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избити.
В това време управител на източните римски земи бил някой си Аквилин. Донесли му за свети Трифон - че е християнин; че знаел разни хитрини за лекуване на болести; че не зачитал царската воля; че обикалял села и градове, лекувал болни и подмамвал тях и близките им да стават християни; че открито осмивал великите богове на римляните. Аквилин веднага наредил да заминат стражи за Фригия, да издирят виновния и да го докарат на съд в Никея, където било седалището на управлението. Светецът бил лесно намерен, понеже за ревността му по Бога, за многобройните му чудеса и усърдието му в разпоространението на вярата се говорело из цяла Фригия.
Вестта на стражата, изпратена да го арестува, стигнала до него много по-рано от самата стража. Св. Трифон имал предостатъчно време да се укрие. Той обаче не се възползувал от това. Времето до пристигането на стражата той прекарал в пост и молитва. А когато тя дошла, той я посрещнал и се предал. Когато въвели младежа в съдилището, съответният съдебен служител, на име Помпиан, се обърнал с вискок глас към Аквилин:
- Ето юношата от Анамия, представен на твое величество за съд, е застанал пред светлата ти власт.
- Застаналият насреща - обадил се Аквилин - да ни каже своето име, своята родина и своята съдба, а също и да изповяда вярата си.
- Името ми е Трифон, родното място - село Комсада, което е в околностите на град Апамия. Съдба у нас няма, защото вярваме, че всичко става по Божи промисъл, а не по съдба и движение на звездите, нито пък случайно, както вие вярвате. По живот не съм роб, а свободен. Единствено на Христа служа. Христос е моята вяра. Христос е моята слава и похвала.
- Мисля - казал управителят, - че досега не си чул за царската заповед - всеки човек, който се нарича християнин и на боговете не се покланя, да бъде предаден на смърт. Опомни се прочее и се отречи от твоята измамлива вяра, за да не бъдеш хвърлен в огън.
- О, ако бих се сподобил чрез огън и чрез всички мъки на света да умра за името на моя Бог, Господ Иисус Христос!
- Чуй, Трифоне, съветвам те да принесеш жертва на боговете. Гледам те млад тялом, а зрял по ум и не ми се иска зле да свършиш.
- Зрял по разум ще бъда, ако принеса съвършено изповедание на моя Бог, ако опазя като много ценно съкровище неизменно благочестивата в Него вяра, и ако стана жертва за принеслия в жертва Себе Си заради мене.
- Ще предам - заплашил управителят - тялото ти на огън, а душата ти най-люто ще измъча.
- Ти ме заплашваш с огън, който се гаси. Аз пък предупреждавам вас, неповярвалите, за опасността от вечен огън, който не се гаси. Отстъпи прочее от суетите и познай истинския Бог, за да не се разкайваш, когато се намериш във вечния огън!
Аквилин загубил самообладанието си, което си налагал заради своето достойнство, разгневил се и дал заповед да изтезават юношата: да снемат дрехите му, да го окачат на едно дърво и да го бият, докато се откаже от своя Бог. Подсъдимият, като чул заповедта, веднага започнал да се съблича.
Цели три часа жестоко били юношата. Тялото му се покрило с рани и кръв. Въпреки това, той не само не се отрекъл, но и стон дори не издал. Острите болки от многобройните рани потъвали в дълбоката му обич и безпределна преданост към Бога.
Управителят наредил отново да го затворят и заминал на обиколка из областта. Като се завърнал, той го извикал пак на съд.
- Наказа ли те достатъчно - запитал той - дългият ти престой в затвора, за да се подчиниш на царската заповед и да паднеш на колене пред боговете?
- Мой Бог и Господ е Иисус Христос, Комуто служа с чисто сърце. Той ме научи и утвърди, непоколебимо да пазя вярата си в Него. На Него прочее, истинският цар и Бог, се покорявам и пред Него коленича!
Управителят наредил да забият гвоздеи в ходилата му и бос да го развеждат из заснежените градски улици, като непрестанно го бият. След това мъчение, на което целият град станал свидетел, той отново бил изправен на съд:
- Докога, Трифоне, не ще обръщаш внимание на мъките? Докога не ще те докосва лютивината на болките?
- Докога ли - отвърнал свети Трифон - не ще познаваш силата на Христа, която е у мене, и докога ще изкушаваш Светия Дух?
Последвала нова заповед за изтезания. Но напразно. На Аквилин не оставало нищо друго, освен да издаде смъртна присъда: Трифон да се изведе извън града и да бъде обезглавен с меч!
Преди да отсекат главата му, св. Трифон застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е удостоил с мъченически венец и възнесъл последното си моление - да се всели душата му в небесното царство. Докато още се молел, той склонил глава и починал. Не станало нужда палачите да се занимават повече с него.
Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, но мъченикът им се явил насъне и поискал да го погребат в родното му село. Те постъпили според волята му.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Страдание на свети мъченик Трифон
Свети Трифон се е родил във фригийската страна, близо до град Апамея. Още от ранна възраст върху него почивала Божията благодат и Господ му дарувал сила на чудотворство, за да Си стъкми похвала не само от устата на този младенец, но и от чудесните му дела. Във Великите Чети-Минеи много се разказва за изцеленията от всякакви болести, извършвани от светия отрок Трифон, и за изгонването на бесове от хората, обръщащи се към него. Ние най-напред ще разкажем за едно от многото негови чудеса, свидетелстващи за голямата Божия благодат, почиваща върху него, а след това и за страданията му за Христовата вяра.
В двеста тридесет и осма година на римския престол се възкачил император Гордиан, който, въпреки че бил идолопоклонник, не преследвал християните. Този цар имал голяма дъщеря на име Гордиана - девица, отличаваща се с ум и красота, така че много велики и славни князе желаели да я вземат за жена за своите синове. Но тази девица, а заедно с нея и цялото й семейство, я постигнало голямо нещастие: по Божие допущение в нея влязъл дяволът, който жестоко я мъчел, хвърляйки я в огън и във вода; водените при болната девица лекари, известни със своята мъдрост, не могли да й помогнат. Но ето, обитаващият в девицата нечист дух сам, по Божия заповед, проговорил:
- Никой не може да ме изгони оттук, освен юношата Трифон.
Царят веднага изпратил навсякъде да го търсят. При царя били водени много хора, носещи това име, но нито един от тях не могъл да изгони беса от царската дъщеря. Накрая довели светия юноша, когото намерили във Фригия, в село Кампсада, където пасял гъски край едно езеро - тогава той бил на седемнадесет години. Когато светецът наближил Рим, дяволът, узнавайки за идването му, започнал още по-силно да мъчи девицата и силно завикал:
- Не мога повече да живея тук, защото се приближава Трифон и на третия ден ще дойде тук, не мога повече да търпя.
Като изкрещял така, нечистият дух излязъл от девицата.
На третия ден в града пристигнал свети Трифон и веднага бил доведен в царските палати, където бил приет много любезно от царя, защото в него царят познал юношата, за когото споменавал дяволът, излизайки от девицата. Но за да се убеди по-добре в това, че именно той е изцелил дъщеря му, царят го умолявал да му покаже дявола лично, така че той да може да го види с телесните си очи. Светецът приел молбата на царя и шест дни прекарал в пост и молитва, след което получил свише още по-голяма и силна власт над нечистите духове. На седмия ден, при изгрев слънце, царят дошъл при блажения с целия си синклит, желаейки да види дявола. Тогава свети Трифон, изпълнен със Светия Дух, и гледайки с духовните си очи към невидимия дух на злобата, му казал:
- На тебе казвам, душе нечисти, н името на моя Господ Иисус Христос, яви се лично пред намиращите се тук, покажи им мерзкия си и безсрамен образ, и им яви своята немощ.
И дяволът на часа застанал пред всички в образа на черно куче, което имало огнени очи и влачело главата си по земята. Светецът се обърнал към него с въпроса:
- Кой те изпрати тук, демоне, за да влезеш в девицата, и как дръзна да влезеш в създадената но образ Божий, сам бидейки толкова безобразен и немощен и изпълнен с всякаква мерзост?
Дяволът отговорил:
- Аз съм изпратен тук от моя баща - сатаната, началник на всяко зло, пребиваващ в ада, от когото съм получил заповед да мъча тази девица.
Тогава светецът отново го попитал:
- Кой ви е дал власт да посягате на Божието създание? Демонът, макар и против желанието си, но принуждаван от невидимата Божия сила, трябвало да каже истината.
- Ние нямаме власт над тези - казал той, - които познават Бога и вярват в Неговия Единороден Син - Христос, за Когото Петър и Павел умряха тук - от тези хора ние бягаме със страх и само когато ни бъде допуснато, им причиняваме леки изкушения отвън. А които не вярват в Бога и Божия Син и бидейки послушни на своите похоти, вършат угодни на нас дела - над такива получаваме пълна власт, за да ги мъчим. Угодни на нас дела са: идолопоклонство, хула, прелюбодеяние, чародейство, завист, убийство, гордост; в такива и подобни на тях дела хората се оплитат като в мрежи, отчуждават се от Бога, своя Създател, самоволно стават наши приятели и заедно с нас получават вечни мъки.
Като чули това, царят и обкръжаващите го били поразени от голям страх и се изпълнили с ужас; и мнозина, оставяйки нечестието, повярвали в Христа; а вярващите още повече се утвърдили във вярата си и прославили Бога.
Царят щедро обдарил светеца и го отпуснал с мир, но светецът раздал всичко, което получил, по пътя на бедните; а сам, като се върнал в отечеството си, се отдал на обичайните си дела, изцелявайки недъгавите и благоугаждайки на Бога със свят и непорочен живот.
След Гордиан римския престол заел Филип, който царувал кратко, бидейки убит от своите войници; а след него се възцарил свирепият Деций, който повдигнал жестоко гонение срещу християните; по време на това гонение били убити безбройно множество християни, при което много от боязливите, страхувайки се от ужасните мъки, се отрекли от Христа и се склонили към идолопоклонство. Този цар издал заповед на своите епарси и игемони навсякъде да преследват християните и да ги убиват безпощадно. На изток по това време бил епарх някой си Акилин; на него било донесено, че Трифон изповядва Христовата вяра и обхождайки различни страни, лекува болните като много опитен лекар, и в същото време учи всички да вярват в Христа и с това прелъстява мнозина; че не слуша царските заповеди и се надсмива над всички богове. Веднага били изпратени войници да го търсят и скоро го намерили: защото не може да се укрие светилник, горящ от рей пост по Бога и светещ с вяра и добри дела. Но и сам светецът, като узнал, че го търсят, не бягал в пустинята и не се криел но планини и земни пропасти, но въоръжил се с молитвата и кръстното знамение, смело излязъл при търсещите го, сам се предал в ръцете им и с радост се отправил към епарха Акилин, който по това време се намирал в Никея. Когато Акилин, заобиколен от оръженосци, началници, слуги и множество народ, седнал в съда, Помпиан, скринарий с висок чин, му казал:
- Ето, юношата от град Апамея, изпратен при твое величество, предстои пред светлия съд на твоята власт.
Акилин казал:
- Предстоящият нека ни каже своето име, отечество и коя е богинята на съдбата му.
Светецът отговорил:
- Името ми е Трифон, отечеството ми - село Кампсада, близо до град Апамея, богиня на съдбата или фортуна, както вие казвате, не признаваме, защото вярваме, че всичко става по Божия промисъл и Неговата неизказана премъдрост, а не от фортуна, и не зависи нито от движението на звездите, нито от случая, както вярвате вие. В живота си се ръководя от своята свободна воля, служейки единствено на Христа. Христос е моята вяра, Христос е моята похвала и венец на моята слава.
На това епархът казал:
- Вероятно ти и до ден-днешен не си чул за царската заповед, според която всеки, който нарича себе си християнин и не се покланя на боговете, трябва да умре от жестока смърт; и така, вразуми се и остави своята лъжлива вяра, за да не бъдеш хвърлен в огъня.
Но светецът възкликнал:
- О, ако мога да се удостоя чрез огън и всякакви мъки да приема смърт за името на Иисуса Христа, моя Господ и Бог!
Епархът продължил:
- Трифоне, съветвам те да принесеш жертва на боговете, защото виждам, че ти, макар и да си млад по тяло, имаш съвършен разум и не желая да умреш със зла смърт!
- Ще имам съвършен разум - отговорил светецът, - когато принеса на моя Бог съвършено изповядване, и ако запазя неизменна, като многоценно съкровище, благочестивата вяра в Него, и стана жертва за Този, Който Сам принесе Себе Си в жертва заради мене.
Тогава епархът, заплашвайки, с гняв изкрещял:
- Ще предам тялото ти на огън, а душата ти ще укротя с най-жестоки наказания.
След това епархът Акилин, подготвяйки се да отиде на лов, наредил да вземат и свети Трифон, като заповядал да го завържат за коня и да го водят с него. Наложило се светецът да понесе още по-големи мъчения: пръстите на краката му се откъсвали, защото при силния студ нозете му били боси, а конят ги настъпвал и тъпчел с краката си - и стъпалата му се пропукали, но мъченикът, устремил погледа си към Бога, и пламтейки от любов към Него, не смятал тези мъчения за нищо.
Епархът заповядал да отведат снетеца в тъмница; а сам отишъл в близките предели на страната, оставайки там известно време. След завръщането си в Никся епархът се явил в съдилището, отново го извикал и му качал:
- Продължителното пребиваване вьв вериги не те ли на учи да се подчиняваш на царската заповед и да се обърнеш към боговете?
- Мой Бог и Господ е Иисус Христос - отговорил светецът, - на Когото служа с чист ум, Който ме е поучил и утвърдил, за да мога неизменно и непоколебимо да запазя вярата в Него: затова на Него, Единия истинен Цар и Бог, се подчинявам и към Него прибягвам, а твоята царска гордост презирам и от почитаните от вас богове се отвращавам.
Епархът силно се озлобил и закрещял на слугите:
- Забийте остри гвоздеи в нозете му, водете го из града и го бийте.
Слугите веднага изпълнили заповедта на мъчителя. Започнали да водят, или по-точно, да го влачат из града, подлагайки го на изтезания, и той понасял ужасни страдания както от забитите в нозете му гвоздеи, така и от силния студ, поради суровата зима. Но великият страдалец, имайки пред духовните си очи Христа и гледайки към бъдещата награда, понасял всичко с велико търпение и радост. Тогава, пламнал от още по-силна злоба, мъчителят заповядал отново да го окачат на дърво и безпощадно да го бият с желязо, а хълбоците му да обгарят със свещи. Слугите изпълнили това с голямо старание; но внезапно небесна светлина озарила светеца и над главата му се спуснал прекрасен венец от небето; поразени от това видение, мъчителите от страх паднали на земята.
След това мъчителят, като заповядал да развържат светеца и го повикал при себе си, започнал с ласкателство да го утешава, казвайки:
- Трифоне, принеси жертва на великия Зевс и се поклони па царския образ и ще те пусна.
Но светият с усмивка му отговорил:
- Ако самия цар съм презрял и съм пренебрегнал нечестивите му заповеди, нима ще се поклоня на неговия бездушен образ? Това няма да бъде. За Зевс и за другите лъжливи богове питай своите мъдреци какви басни се сьчиняват за прикриване на гнусните им дела, като прилагат имената им към други неща, наричайки небето - Зевс, въздуха - Хера, земята - Церера, морето - Посейдон, слънцето - Аполон, луната - Диана. Тези баснотворци са нарекли с имената на вашите богове и различни безнравствени обичаи и човешки страсти, като са измислили бога на гнева и войната - Марс, а блудната страст са нарекли Венера. И ето, вие, оставили Бога, Създателя на всичко, безумно сте изпълнили цялата вселена с идоли и сте предпочели творението пред Твореца: и не само сами, бидейки лишени от здрав разум и отклонили се от пътя на истината, стремглаво падате в душегубна пропаст, но и нас се стремите да увлечете в нея, за да ни направите участници във вашата погибел, но, вие, ласкатели, няма да имате никакъв успех! Защото никога няма да успеете да отклоните от истинния път и да склоните към вашите идоли нас, надяващите се на истинния и жив Бог.
Като изслушал тези думи, Акилин се удивил на дръзновението на светеца и, разгневен, заповядал да го бият най-немилостиво; войниците го изтезавали в продължение на много часове по най-жесток начин.
Накрая мъчителят, като видял, че не може да го разколебае и да го отклони от Христа, произнесъл следната окончателна присъда:
- Трифон Апамейски, противящ се на царската заповед, и след много и различни мъки не пожелал да принесе жертва на боговете, трябва да бъде наказан с отсичане на главата.
И войниците веднага извели мъченика извън града на мястото на посичането. Още преди войниците да успеят да отсекат главата му, Господ взел душата му; а честното тяло на светеца останало мъртво на земята. Намиращите се в Никея християни го обвили в чисти плащаници и го помазали с аромати, възнамерявайки да го погребат при себе си за защита на своя град. Но светецът им се явил във видение и им заповядал да пренесат мощите му в село Кампсада, неговото родно място - и тази заповед била изпълнена.
Така свети Трифон, от ранна възраст посветен на Бога, привел множество хора към Христа и изцелил мнозина от болестите им, след големи мъчения, които претърпял за истината, бил увенчан с нетленен венец от Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото подобава слава во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

"Трифон Зарезан"
Първа резитба в деня на св. мъченик Трифон.

Източник: aktualno.com

През месец февруари започва годишният цикъл на обработка на лозите в Южна Европа. На 14 февруари лозарите от България, Гърция и Сърбия се отправят с мезета и бъклици вино към лозя и градини, за да се помолят за плодородие след дългата зима.
Тъй като църковният календар във всичко е ръководел празника и делника на православните народи, гърците измолвали плодородие с молитвата "Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием"*, а българите се молели с думите "Дай Боже, свети Трифон да помага, да се роди много...".
Българите правели символично първата пролетна резитба на лозите на 14 февруари - денят, в който по стар стил бил възспоменаван св. мъченик Трифон. Този ден те нарекли "Трифон Зарезан".
На утринната служба в чест на светия мъченик богомолците се молели в храма за Господното лозе - Църквата, и измолвали Божията благодат да осени всеки Неин член. След богослужбата някои от тях канели свещениците да осветят молитвено бъдещата реколта и да направят първата символична резитба. В някои населени места това ставало и с литийни шествия с образа на свети Трифон, възприеман вече от лозарите като техен (и на реколтата им) небесен покровител и гонител на вредителите.
След благословиите, поливането с вино, ритуалните игри, песните и хората, всички сядали на обща трапеза върху пешкири на земята. Някои попрекалявали с виното, забравяли молитвите за плодородие и запявали песни за "пияния Трифон".
След календарната реформа Църквата чества свети мъченик Трифон 13 дена по-рано (на 1 февруари), но, по разбираеми причини, лозарите продължили да правят ритуалното "зарязване" на лозите в средата на месеца. Поради липса на църковно съзнание, някои апелират днес Българската православна църква да "разреши проблема" с честването на "Трифон зарезан".

 

По материали от pravoslavieto.com (http://www.pravoslavieto.com/life/02.01_sv_Trifon.htm)

 

Днес е празникът на соколарите. Днес е празникът в чест на св.мчк.Трифон

На днешния ден, 01.02, по нов стил православната Църква празнува паметта на св. мчк. Трифон.

Всяка година, от както Соколарската Асоциация навлезе в общественото пространство, нейните членове празнуват денят на техния покровител - св.Трифон. Но как светият мъченик станал застъпник на соколарите, знаем от църковното предание.

Руският цар Иван Грозни бил страстен соколар. Веднъж по време на лов в известното с богатия си воден дивеч село Напрудное (днес то е северно предградие на гр.Москва и се намира в района на Рижката гара) той загубил своя любим бял северен сокол. За птицата отговарял младият соколар Трифон Патрикеев (той бил от рода на князете Патрикееви). Отчаян от загубата, цар Иван Грозни заповядал на младежа да намери птицата в тридневен срок иначе го грозяла сигурна смърт, ако се върнел с празни ръце.

Три дни младият Трифон търсил безуспешно птицата в Соколарската гора. В края на дадения му срок приседнал на склона при хълма на Голямото езеро и задрямал изтощен от умора. Тогава насън му се явил самият св.мчк.Трифон на бял кон със сокол на дясната ръка и му казал: "Стани, вземи този сокол и прославяй Бога", след което му показал, къде да намери птицата. А тя била кацнала на една ела в Митищенската гора.

Соколарят тутакси скочил и по указанията на светеца намерил дървото, а на върха видял изгубения сокол. Без да се бави, извикал изгубената птица и я занесъл на царя, като така спасил живота си. В памет на това чудно избавление от сигурната смъртта, Трифон Патрикеев построил на мястото, където му се явил св. мчк. Трифон, отначало малък параклис, а по-късно изградил и църква, която съществува и до днес и се отнася към ХVІ век. На стената й има интересна фреска – св. Трифон с кацнал бял сокол върху дясната ръка. Това е т. нар. "руска икона" на св. Трифон, чийто оригинал днес се съхранява в Третяковската галерия.

Впоследствие такива изображения на св. мчк. Трифон със сокол на ръката станали много разпространени, като на някои от тях дори имало надпис "Св. мчк Трифон соколарят". Според агиографията на св. мчк. Трифон, той не е бил соколар, но православните соколари го почитат като свой закрилник, застъпник и молител пред Бога.

Честит празник, скъпи Соколари!

 

Съвременна икона на св. мчк. Трифон

 

Днес празнуват соколарите

Честит свети мъченик Трифон!

     На този ден, според църковния календар православните християни празнуваме деня на св. мчк. Трифон.

Все повече хора разпознават този православен светец не само като покровител на лозята и лозарите, но и на разрастващата се и вече не чак толкова малка Соколарска общност.
Според древното предание руският цар Иван Грозни, който бил голям любител на ловът с хищни птици и най-вече на този със соколи, по време на лов в известното с богатия си воден дивеч село Напрудное (днес северно предградие на Москва, в района на Рижката гара) загубил своя любим северен сокол - красива и рядка птица.

За царската птица отговарял младият соколар Трифон Патрикеев от рода на князете Патрикееви. Отчаян от загубата й, цар Иван Грозни заповядал на соколарят Трифон да намери неговия пернат любимец в тридневен срок и го заплашил, че, ако не спази тази негова заповед и се върне с празни ръце, го очаква смърт.

Три дни младият Трифон търсил безуспешно птицата в Соколарската гора. В края на дадения му срок той приседнал уморен на склона при хълма на Голямото езеро и задрямал от изтощение. Насън му се явил св. Трифон възседнал бял кон със сокол на дясната ръка и му казал: "Стани, вземи този сокол и прославяй Бога!", а после му дал наставления, къде да намери птицата - на една ела в Митищенската гора. Соколарят се сепнал и тутакси скочил. По указанията на светеца хукнал да я търси и не след дълго намерил дървото, а на върха му видял изгубения сокол. Без да се бави той извикал птицата, сложил я на ръкавицата си и поел обратният път към двореца.

Занасяйки ценната птица на царя соколарят Трифон спасил и живота си. В памет на това чудно избавление от сигурна смърт, Трифон Патрикеев построил на мястото, където му се явил св. мчк. Трифон, първоначално малък параклис, а по-късно и църква, която съществува и до днес и се отнася към ХVІ век. На стената й има интересна фреска - св. мчк. Трифон с кацнал бял сокол върху дясната ръка. Това е т. нар. "руска икона" на св. Трифон. Днес оригиналът й се съхранява в Третяковската галерия.

Впоследствие такива изображения на св. Трифон със сокол станали много разпространени, като на някои от тях дори имало надпис "Св. мчк Трифон соколарят". Разбира се, както знаем от агиографията на св.мчк.Трифон, той не е бил соколар. А Трифон Патрикеев не е канонизиран за светец.

Православните соколари по целия свят и най-вече соколарите от славянските държави, много почитат св.мчк.Трифон като свой закрилник, застъпник и молител пред Бога.

 

Честит празник, скъпи Соколари!