"АМЕРИКАНСКАТА МЕЧТА"

САЩ, Небраска, Карни, 2006 година

 

 

Обща снимка пред Peregrine Fund

Дългият път от 16 часа до Денвър, съпроводен от ненормалните мерки за сигурност при прекачването във Франкфурт, не беше достатъчен да смути устрема на делегатите от IAF. Времето прекарано в металната птица остана назад. Първите кацнали на американска земя делегати от бившия източен блок бяха - Ата Ейебердиев и Павел Якимов. След няколко часа пристигнаха Асъйлхан от Казахстан, Абделхак от Мароко, Евгени от Русия и Дмитрий от Естония. Групата се събираше. След немалко часове чакане и многократни безуспешни опити за контакт се установи, че делегата от Тунис не е напускал страната си - не му издали виза. Скоро групата нае огромен бус и потегли от щата Колорадо към Небраска. В далечината се виждаха Скалистите планини, а след тях и откритата прерия. Пред погледа се оживиха героите на Майн Рид и Карл Май. Километрите се редяха един след друг. Желанието по-скоро да зърнат познатите оперени гърбове, застанали по стойките водеше задружната група. Равните открити пространства, до където ти стигне погледа, се разнообразяваха с гонените от вятъра големи топки сухи храсти. Уестърн с мирис на цивилизация. Колонийте прерийни кучета от ляво и дясно на пътя, предизвикваха у всички хищнически помисли. Някой каза: "Да опитаме да хванем!", друг отговори: "Защитени са!", трети допълни: "Не сме индианци, друго ще ядем!" и така с веселби мераците за нещо диво отшумяха.

След неизвестно колко километри и задушевни приказки групата влезе в градчето Карни, щата Небраска. Наближавайки хотела, мина покрай голям паркинг заобиколен от оградена поляна. Там, много хора и огромни джипове вече разтоварваха най-безценния си товар - хищните птици. Накацали по стойките навред се виждаха ястреби, соколи, орли, хариси, червеноопашати мишелови, а на случайния човек му се струваше, че присъства на странна екзотична сбирка. Новопристигналата група, обаче не бяха случайни. Предстояха дни с едни от най-добрите соколари в света. И лов, лов, лов...!

 

Женският северен сокол се закача               България, Туркменистан, Казахстан

Почти всички бяха тук. Ето ги Патрик и Франсоаз, а Франк, застанал с двата си женски северни сокола на ръка коментираше запалено. По-встрани Гари със семейството си махаше за поздрав, а зад него беше Робърт, загледан в ястребите. Антъни, Ник Фокс, Хосе-Мануел, Антонио и другите също бяха тук. Още колеги продължаваха да идват от цял свят. Скоро малкото градче Карни се превърна в международна палитра от обезумели по хищните птици манияци, които се щураха напред-назад с птици на ръка и весело подкрепяха разказите си с ръкомахане.

Вечерята мина набързо, а спомена за лошата храна беше отмит от приятните разговори и дискусии. В голямата зала на хотела търговци и производители бяха изложили стоките си. Такова обилие рядко се срещаше. Доста пари щяха да се изхарчат за всевъзможните соколарски глезотии, защото и от пиле мляко имаше.

Часовете напредваха и утрешния ден започна с лов. Смяната на времето и ранното ставане си оказваха влияние. Доста от делегатите закъсняха. Все пак индивидуалистите-американци не успяха да се отърват от нас, въпреки желанието им. Ловът в Европа се отличаваше от този в Америка. Европейците те канеха да ги съпроводиш, докато американците се криеха един от друг и, ако някой намереше малко водоемче или подходящо място за лов не го споделяше с никой, а отиваше там рано сутринта, изчакваше изгрева на слънцето, след което приготвяше птицата си. Тази предпазливост озадачи всички делегати, но не намали ентусиазма им за лов.

Скитник пикира                 Заход над главите                    Ястребът на Купър в атака

След два дни дойде време да се посети Мечтата на Соколаря - "Peregrine Fund". Чартъра трябваше да вземе присъстващите от Небраска и да ги закара в Колорадо. Заради времевата разлика трима от делегатит на Германия, Туркменистан и България закъсняха за уговорения час.

За техен късмет полетът беше спрян, когато и тримата нахълтаха на летището и след кратък разговор между българския делегат и шефа на летището втория излезе на полосата и спря самолета. На всички беше страшно забавен този прецедент.

След двучасов полет делегатите кацнаха на летището в Колорадо, а автобуси ги откараха до мястото на събитието - развъдниците на най-големият проект в света за хищни птици - Peregrine Fund. Историята му започва преди повече от 30 години, когато група соколари учредяват организацията с цел да възстановят соколът скитник. И успяват. Правителството подкрепя инициативата им и на 23.08.1999 г. тази 25-годишна програма завършва с успех - соколът скитник е изваден от списъка на застрашените видове в САЩ. Успоредно с работата по възстановяването на скитника се развиват и програми за възстановяване на калифорнийския кондор, прерийния сокол и мавританския керкенез. Peregrine Fund се превръща в международно призната институция занимаваща се с възстановяването на редица редки и застрашени видове хищни птици. Безценният опит като соколари помага и на други страни по света със сходни проблеми за решаване. Доказаните соколарски практики по изкуствено размножаване и правилно разселване в природата на излюпените екземпляри надминава очакванията не само на тогавашните опоненти на идеята, но и на самите соколари. В днешно време единствено опитът на соколарите помага там, където има хищни птици.

Павел Якимов и Ник Фокс                               Асъйлхан, Кейя, Павел, Ата

 

Обратният път до Небраска беше взет на един дъх. ...И дойде време пак за лов. Всяка сутрин делегатите се групираха и организирано поемаха към царевичните полета за лов на тетреви и патици. Снимки, филми и много материал беше обработен, за да стане факт срещата в САЩ. Обилие от дивеч, спиращи дъха атаки, прекрасни птици - това бяха част от впечатленията на учестниците. Направи впечатление нивото на подготовка на американските соколари. Всички бяха свидетели на изключително високо летящи птици, агресивен подход и стремителни атаки. Разбира се, големите разстояния за никой от местните не бяха проблем. Големите пикапи и джипове пръсваха соколарите из разнообразните терени.

Една седмица в лов и приятелски разговори отмина прекалено бързо. Много полети останаха в сърцата на присъстващите, много снимки и филми бяха направени, а и не малко екипировка беше закупена. Всичко беше прекрасно, но дойде време за обратния път

И както винаги след такива събития се случва, имаше натъжени хора, но и обнадеждени - следващата година, на друго място, но със същите приятели.

Индианските шатри на денвърското летище останаха далече в ниското. На хоризонта вече се забелязваше Атлантическия океан. Европа скоро щеше да приеме своите възпитаници.