Кукумявки чистят ЮАР от плъхове за световното

В някои южноафрикански мегаполиси като Кейптаун започва усилено развъждане на кукумявки, пише във вестник "Труд". Целта е птиците да намалят популацията на мишки и плъхове, за да бъдат по-гостоприемни градовете за туристи по време на световното първенство догодина.
Властите в ЮАР са притеснени, че чуждестранните гости могат да останат шокирани от гледката как някой плъх прекосява улицата посред бял ден. Затова в големите градове ще се инсталират инкубатори за развъждане на кукумявки, тъй като надеждата е хищните птици да се справят с напастта от гризачи.
В ЮАР със задоволство отчитат, че рекламните кампании за световното са изстреляли футбола на върха на пирамидата на най-популярните спортове в страната и за първи път изпреварва ръгбито. По централна директива в училищата се играе все повече футбол в часовете по физическо възпитание.

Македония има своята соколарска организация

В нашата непрежалима съседка Македония от няколко години "сви гнездо" соколарската организация "Ярак" (което в превод означава хищна птица в добра физическа форма).

Председателят на "Ярак", Огнен Поленак е най-изявеният, усърден и морален соколар-природолюбител в този регион. С пространен опит, придобит из пясъците на ОАЕ и специализация в Арабски развъдници, Огнен Поленак е един от малкото хора, които могат да помогнат на Македонската природата и в частност застрашените видове хищни птици.

Друга радостна новина е, че наскоро "Ярак" ("Yarak") се сдоби и със своя електронна страница www.sokolarstvo.com.mk

В нея, любителите на природата и на най-екологичният вид лов в Македония, че даже и в България, могат да се запознаят отблизо с дейността и заниманията, които нашите колеги извършват.

Огнен Поленак и съратниците му са съвременното ядро на Македонското Соколарство. Те са носителят на новото Соколарство. На онова ново Соколарство, което, в т.нар. от нас "цивилизовани" страни, върви с голям устрем напред и все повече се разраства.

Сродната Македонска организация също така е част от голямото семейство на Международната соколарска асоциация - IAF (www.i-a-f.org), при това не без участието на Председателя на БАЗГП - Павел Якимов.

Със своята дейност "Ярак" допълва онази неделима част от Балканските традиции и култура, които през Турското робство са били особено широко използвани, а след освобождението от неразбиране и почти заличени.

 

От страниците на  www.sokolarstvo.eu  председателят на БАЗГП, Павел Якимов пожела на нашите Македонски колеги "Да са живи и здрави! Да ги радват техните птици и четирикраки помощници, небето да е винаги чисто, вятърът - лек и ловът - успешен".

 

Наслука, колеги!

На лов в Токио

Демонстрациите с хищни птици (основно ястреби) са част от новогодишните празненства в Токио.

Соколарството е много древно ловно изкуство. То и до днес се практикува свободно и легално в световен мащаб.
Най-общо казано целта на този вид лов е да се опита да се улави дивеч с помощта на обучена граблива птица. В този смисъл, използвайки инстинкта й да преследва и ловува, соколарството представя хармоничната връзка между човек и птица.
Според японската асоциация на соколарите "Suwa", в която членуват няколко клуба, членовете на императорското семейство са сред най-страстните любители на древното ловно изкуство. Демонстрациите със соколи са част от новогодишните празненства в Токио.

Норико с един от ястребите

japan-gos.1.jpg

japan-gos.2.jpg japan-gos.5.jpg

 

 

 

 

 

 

 

Прочети още: На лов в Токио

На лов със соколи и пълнена камила

Саудитска Арабия може да бъде едно от най-очарователните места на света, особено ако са те поканили на гости влиятелни хора. Това е и един от най-сигурните начини да разбереш какво е неподправено бедуинско гостоприемство, такова, на каквото са се радвали още първите западни изследователи и пътешественици из Арабския полуостров. Традициите са нещо, на което държат в Саудитска Арабия. Така е било още от времето на първия крал - Абдулазиз, основателя на династията и държавата на Ал Сауд. За него казват, че бил истински боец, но също и визионер, който не се задоволил просто с превземането на една крепост в пустинята, а мечтаел да обедини враждуващите племена в един свещен съюз. На шега бедуините разказват, че Абдулазиз имал два меча.

 

Единия от стомана, с който воювал, а другия от плът и кръв, който използвал след поредното завоевание, когато вземал за жена дъщерята на вожда на победеното племе. Но освен мъдър държавник, боец и визионер Саудитска Арабия била благословена и с достатъчно черно злато, което да промени изцяло бъдещето й.
Въпреки възхода на кралството и изключителното богатство, гарантирано от петролните добиви, истинските саудитци и до днес се чувстват най-добре, когато излизат от климатизирания лукс и отиват на бивак някъде навътре в пустинята. Там, откъдето навремето са тръгнали техните прадеди. С това обичат да впечатляват и гостите си.
Да бъдеш поканен на лов със соколи в пустинята, се смята за голямо уважение, защото този вид забавление е разпространен главно сред благородническите фамилии на Арабия.
Притежанието на такива обучени птици, както и отглеждането на чистокръвни арабски жребци е наистина скъпо удоволствие. Всеки сокол се подчинава на един човек - този, който го е обучил. Той разпознава и следва само неговия глас.
Птицата и човекът прекарват по-голямата част от денонощието заедно и са по някакъв много особен начин привързани един към друг.
Когато те поканят на лов, това, което трябва да правиш, е единствено да стоиш кротко и да наблюдаваш от разстояние. Важното е да не се мяташ истерично напред-назад в опит уж да направиш някакви снимки, защото може да стресираш соколите. Просто мируваш и се наслаждаваш на ширналата се пред погледа ти пустиня и на драматичните опити на плячката да избяга от умелите стрелкания на сокола. Всеки лов със соколи, както впрочем и всички останали важни начинания в Арабския свят започват с пиене на кафе.

 

Прочети още: На лов със соколи и пълнена камила

Намериха четири скитника мъртви в гнездото им

Четири скитника са намерени убити в гнездото им

 

     Любителят на птиците, г-н Джоунс, всяка година по традиция наблюдава първият полет на малките соколи скитници от това гнездо. Няколко седмици по-рано той преброил три здрави малки в гнездото. Но, когато пристигнал необичайната тишина от гнездото го принудила да провери какво става. Ужасът му бил голям, когато открил, че всички малки и един от родителите били мъртви.
Подозренията са, че беззащитните птици са били убити умишлено. Тече експертиза. Даден е ход на разследването.

Ето какво споделя г-н Джоунс в своя блог: "Една от радостите на човек израснал в Северозападен Уелс, дори и през най-мрачните дни, по време на употребата на ДДТ-то, което докара скитника до ръба на изчезването, е, че все още можеш да видиш скитници (ако знаеш, къде да ги търсиш). Когато пораснах голяма радост ми доставяше да виждам как тези соколи възстановяват голяма част от териториите си, загубени по време на годините на ДДТ-то. По-късно, като полицай, а напоследък като офицер по престъпления срещу дивия свят, станах свидетел на много случаи, когато това съживяване донесе на соколите не малко конфликти с хората. Различни планове за наблюдение бяха установени и незаконното убиване изчезна.
Тази година се състоя националното проучване на скитниците, което за последно бе през 2002. Един очевиден за всички факт бе, че скитниците колонизираха градовете ни. Високите часовникови кули и катедрали из страната са основен пример за това. Но при нас, в Сноудония (Snowdonia), те все още се срещат в природата по недостъпни скали и места, където повечето от тези величествени птици живеят и все още носят радост y всеки, който е бил свидетел на тяхното въздушно майсторство.

Както стотиците други доброволци и групи по изучаване на хищните птици и аз посетих известни гнездови находища на скитници тази година, за да събера информация за националното проучване. Миналият четвъртък (10.07.2014) следобед се подготвих за последното ми посещение на едно yсамотено място, където няколко седмици по-рано имах привилегията да регистрирам гнездо на скитници с три голишарчета в него. Минали са 50 години от като наблюдавам птици, но все още се вълнувам, когато посетя гнездовите находища, за да наблюдавам резултатът от размножителния сезон.

Самото гнездо се намира в Източен Ланкашир и трудно може да се види. Насочих бинокъла и ми се стори, че вътре има храна оставена от родителите. Но когато оправих фокуса се смразих. Това не беше плячка, а четири мъртви птици – три почти напълно оперени малки и една възрастна птица.

Естествена смърт съществува, разбира се. Но тези птици бяха здрави и скоро щяха да напуснат гнездото. Според мен е изключително подозрително как така са умрели по едно и също време и при благоприятни метеорологични условия. Версията за умишлено убийство не трябва да се отхвърля.

Постоянните, дълготрайни наблюдения ни дават важна информация за промяната на съдбата на птиците и проблемите, с които се сблъскват.
Зе съжаление не мога да помогна и съм ядосан, че няма да съм част от това разследване. Но полицията на Северен Уелс вече е поела случая и знам, че моите бивши колеги ще направят много задълбочено разследване. Ще бъде интересно да разберем каква е причината за смъртта на скитниците след аутопсията.

И както това започна като едно много приятно пролетно проучване в отдалечени места и наблюдение на скитници и други прекрасни и величествени хищни птици, така завърши с огромно разочарование, не само за мен, но и за всички, които имаха привилегията да видят най-бързата птица на планетата тази пролет.
Уви, вече има още четири скитника, които никога няма да полетят в небето, за да осветят с полета си мрачните дни."

 

 

Снимка №1: Гнездото в Източен Ланкашир, 2010г. Виждат се трите живи скитничета.

 

 

Снимка №2: Трите мъртви скитничета от същото гнездо, след като са били застреляни в главите с пушка. Никой не предполагаше такава жестокост.