Какво оборудване трябва да си набавя?

 

За необходимостта от екипировката

 

За да бъде правилни, полезни и безопасни (за соколаря и птицата) заниманията с хищната птица, трябва да се спазват определени общоприети изисквания спрямо екипировката и оборудването на единия и на другия. Доброто снаряжение може да помогне в лова, лошото - да попречи, че даже и да навреди.

 

Екипировката за пернатият партньор е особено важна за неговото отглеждане и обучение. Нека не забравяме, че най-важният участник в нашите занимания, без значение какъв ще е по вид – сокол, ястреб или др. – трябва да е снабден с необходимата екипировка, така, както има нужда от снаряжение по себе си един истински войн. Разбира се и оборудването на соколаря не минава по-назад, но с приоритет е основно това за птицата. Докато за нас може да има и импровизации в зависимост от предпочитанията, елек, соколарска чанта, множество джобове по дрехите и пр., при екипировката за птицата не трябва да има никакви компромиси и измислици. Защото на полето от една лоша екипировка птицата може да се нарани, да пропусне лов, дивеч и т.н. (и не на последно място да избяга), а една добра екипировка – да помогне в лова. Не на последно място оборудването не трябва да причинява на птицата неудобство и да я кара да избяга. Има соколари, за които е изключително приятно и разтоварващо, когато сами си майсторят някой детайл от оборудването. Разбира се, не всичко може да се изработи и за това на помощ идват специализираните магазини. Ако закупуваме някакво лично оборудване за птицата си от соколарски магазин, трябва да знаем много точно няколко неща. А именно, какъв е вида, а понякога и подвида на птицата, пола, теглото и евентуално възрастта и. Разбира се, старият и изпитан метод на пробата е най-сигурен и за това по-добре вземете птицата си и отидете в първият магазин, където ще можете да пробвате тов, което няма да можете да премерите от разстояние. Трябва да знаем, че два екземпляра от един и същи вид и пол, а не рядко даже и от едно люпило, нямат еднакви размери. По тази причина не бива да се купува „на око”. В този случай както разбрахме размерът винаги има значение.

 

 

За птицата:

Соколарски ремъчета - още традиционни, обикновени или стандартни. Много стар модел, който се връзва на всеки крак. Отхвърлян все по-често от соколарите. Дължината на всеки ремък е около 15 до 20 см и се постоянно прикрепени към краката на птицата. По едно на всеки крак. Държат се от соколаря докато птицата е на ръката. Традиционните соколарски ремъчета представляват две каишки, от лека и много здрава кожа или изкуствени материя и влакна.

традиционни соколрски ремъчета

 

”Алмери” (“Aylmeri”) – изобретение на полковник Алмери, който бил страстен соколар. Изключително удобно и безопасно за птицата. Неангажиращ дизайн. Изисква поддръжка. Към тях могат да се ползват също така тренировъчни ремъчета, ремъчета за лов или за птичата стая. Представляват парче подходящо разкроена кожа, подобно на гривна, за всеки крак. Краищата на гривната са здраво съединена с шайба (уплътнителен пръстен, втулка), през която минават соколарските ремъчета.Те са различни от традиционните, като в края си, където се прикрепват към крака имат възел, вместо разширената част на коженото парче, която се връзва за крака. Има две разновидности ремъчета за алмери: полеви и за клетка. Полевите се използват когато птицата се пуска да лети свободно на открито или по време на лов. Имат възел в единият край, а в другия са без дупка или с много малка такава. Минават през металната халка (гривната) и просто се държат от соколаря, докато наближи удобният момент за пускането на птицата. Ремъчетата за връзване в навес са с възел в единия и цепка в другия край, когато птицата се връзва за стойката. Отворът е, за да се закрепи вирбелът. Използват се, когато птицата почива извън клетката си.

Традиционните ремъци, ако са изработени както трябва и с подходяща дължина, са достоен конкурент на тези от типа „Алмери”. Някои противници на традиционните ремъци изтъкват, че избягалите грабливи птици биха се оплели високо в клоните на някое дърво и така биха умрели, докато ремъците от типа „Алмери” позволяват на птицата да издърпа ремъка през шайбата, което намалява риска (по принцип, когато птицата се пуска с алмери, ремъците се махат). Широчината, дължината и формата зависят от вида на птицата, на която ще се слагат. Например, краката на ястребите и мишеловите са по-дълги от тези на соколите, а има и различни по големина ястреби и соколи.

"алмери"

Соколарските ремъчета се сменят регулярно, за да се предотврати загубата на птицата. Поради честото напояване с кръв, дърпането с клюна, кисненето във вода, слънчевите лъчи и други такива механични влияния могат да повредят ремъчетата и във важен момент могат да ни изиграят лоша шега. А това може да бъде с фатални последици. Не оставяйте с мисълта, че: „и днес ще издържат, а в къщи ще ги сменя”. Това може да е последният път, когато ще видите птицата си, ако се скъсат. Винаги дръжте резервен чифт в себе си, когато сте на полето.

 

 

 

Звънчета – звънчетата са един значим детайл в соколарската екипировка. Те са малки, кръгли и са вързани за краката или опашката на птицата. Звъненето им издава местонахождението на хищника. Те позволяват да чуете на къде се е насочила или какво прави птицата. Напр. когато соколът е „в очакване” над соколаря или ако е кацнал(а) със своята жертва в гъстата и висока трева. Има три главни типа звънчета: жълъд, екватор и пакистански. От тях пакистанските са най-звучни и надалече се чуват, за това са и най-търсените. Много важна е употребата на звънчета при обучение и лов. Един соколар изгуби своя сокол заради глупава грешка. Вместо да сложи звънците на краката на птицата, той звънеше по малко около него, като си мислеше, че животното ще свикне. След няколко дни звънене около птицата той излезе на разходка и когато махна качулката на животното, то просто подскочи от ръкавицата и без да се обръща отпраши в права посока. Доказателство за това, че соколарството е ангажимент, не само удоволствие.


Ремъчета или каишки за звънчетата, представляват малки кожените ремъчета, на които са поставени звънчетата и които се слагат около краката на птицата над соколарските ремъчета или „алмерите”.

за крака - по едно звънче на всеки крак. Поставят се основно на соколи.

 

за опашка - слага се само едно звънче на опашката, като така се обезмисля поставянето на краката. Само за "късокрили" (ястреби, хариси, мишелови, орли и тн.), тъй като тези  видове често поправят опрението и опашката си, което кара звънчето да звъни и лесно могат да се намерят в някое разлистено дърво или храсталак.

 

 

Вирбел – шарнир, стоманено въртящо се съединение.  Много добър помощник между соколарските ремъчета и шнура. Предпазва от оплитане, като се прикрепва към соколарските ремъчета, за да не се усукват и оплитат за шнура.

вирбел

 

 

Шнур или каишка – привързва се към вирбела, който е закачен за соколарските ремъчета на птицата. В другия си край се оплита за ръкавицата или се връзва за стойката. Представлява ремък, дълъг около 75 – 90 см, изработен от здрава кожа, алпийско, изкуствено или обикновено въже или други материали. С възел, копче или шайба на единия край, което минава през вирбела и се използва, за да се привърже птицата сигурно за стойката. Има два вида каишки: обикновена и полева. Обикновената се използва основно за завързване на птицата за стойката. Полевата се използва на открито и по време на лов. Използва се основно като предпазна мярка. Дори, за да преместите птицата си от една стойка на друга птицата, задължително слагайте шнура. Не рядко хора, пренебрегнали този съвет поради самонадеяността си са губели безвъзвратно своите животни.

 

 

hood.jpgКачулка - още капица или капишон е много важна част от Соколарството. Задължителен атрибут за всеки соколар. Като дневноактивни соколите, ястребите и другите дневни ловци, понякога имат нужда да бъдат преместени от едно място до друго, без това да ги притесни. Също така, когато трябва да бъде прегледано оперението или общото физическо състояние, пак се налага използването на качулка. Този аксесоар бързо успокоява птицата в необичайни и непривични ситуации, като например пътуване с кола, шумна среда, когато други птици се облитат, когато в близост има ловци с пушки и др. Представлява кожена капа или шапка, която покрива главата на хищника, симулирайки нощ. Светът на хищниците е свързан изключително с визуалното усещане, т.е. „което виждам, това и чувствам”, затова „бурка”-та (араб.) има психологически ефект, лишавайки птицата от възможността да види това, което потенциално може да я възбуди, развълнува или да я извади от душевното равновесие, т.е. да я разстрои. Качулката буквално въвежда в състояние на псевдохипноза нервната, възбудена или разстроена птица. Спокойствието и хладнокръвието са необходими на добрия ловец, затова стабилното състояние на нервната система на сокола са много важни. Правилно обученият сокол спокойно приема удобната, добре стояща качулка, и може спокойно и тихо да седи неподвижно в продължение на дълъг период от време, без да обръща внимание на обкръжаващите го звуци. Почти всички соколи се учат да свикват с качулката. Аз мисля, че всички хищници трябва да се учат да приемат качулката, защото има случаи когато ще ви се иска да имате качулка под ръка. Качулката се изработва по шаблон и не бива да причинява на птицата неудобство плътно прилепвайки за главата и. През специално направен отвор отпред само клюнът (и) се показва навън. Качулката е специално разширена в областта на очите, за да няма съприкосновение с кожата. Идеалната качулка е изработена така, че нито един лъч светлина не прониква през нея. Задната част на качулката обгръща черепа на птицата така, че да го обхване без да я стяга прекалено, но достатъчно, за да не може соколът да я свали от себе си. Тилният отвор на качулката се „затваря” и „отваря”, т.е. стеснява и разширява, с помощта на специални кожени каишчици. Има няколко разновидности на този „накит за главата”. Типичната арабска „бурка” е лека, шие се от едно парче кожа по кройка и превъзходно запазва формата си, дори ако се пъхне в джоба. „Хармониката” на задната част на ”бурка”-та е предназначена за нейното „затваряне”. Богато украсената „холандска” качулка обикновено се изработва от ушити и след това намокрени парчета кожа, които са опънати по специална форма, подобна на тази на главата на сокола. След като качулката изсъхне, се украсява, а после се вади от калъпа. От задната част на качулката се изрязва обърната буква „V”. Когато V-образният отвор се затваря, качулката се стяга до необходимият размер на птицата. „индийската” качулка е най-обикновена от всички. Този модел се шие от парче кожа и, така както и „бурка”-та, не се поставя на форма. Затваря се по същия начин, както и „холандската” качулка.
За всички модели качулки – арабска, холандска или нидерландска, индийска, афганистанска и др. – е предвидено специално украшение във формата на завита надолу кожа или сноп пера. Освен чисто декоративната роля, това украшение помага за поставянето на качулката. Когато слага качулката, ловецът го държи с дясната ръка.

Грижи за качулките: Грижата за качулката е от голямо значение, тъй като тя се слага на главата на птицата и закрива най-важният орган на животното - очите. В арабските страни, където се ловува сред пясъка, задължително преди да се сложи качулката се изтупва грижливи и се продухва от вътре, за да се избегне наличието на песъчинки, които могат да попаднат в очите на хищника.

 

 

 

Гамаши - предпазват неоперената част на краката на птицата (тарсус) от ухапвания на някои хищници, гризачи или други животни, предмет на лов.

gamashi.jpg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Стойка – необходим атрибут за поставяне на птиците, когато са на двора. Има няколко основни вида стойки, използвани в соколарството: соколова, ястребова, пръстеновидна и преградна стойка или още стойка-параван. Соколовата стойка е наречена още пънче или блок. Представлява конусовидно парче дърво във формата на обърната саксия, използвано, за да стои на него грабливата птица. Служи основно за соколи и някои сови (нощни грабливи птици), тъй като наподобява естествените природни повърхности.

Размерът на стойката за северния (♂♀), ловния (♀), скитника (♀) и прерийния сокол (♀), е приблизително както следва: диаметър в горната част 12 – 15 см, в основата (долната част) – 10 см и височина 25 – 27 см без шилото. За скитника (♂), ловния (♂), прерийния (♂), далматинския сокол (♂♀) и сокола лагар (♂♀), размерите са: диаметър в горната част 11 см, в основата – 8 см и височина 22 см. За чучулигара (малък сокол) (♂♀) и керкенеза (обикновена ветрушка) (♂♀): диаметър в горната част 8 см, в основата – 6 см и височина 17 см. Забележка: Вдлъбнатината или жлебът за пръстена около стойката трябва да бъде на 5 см от основата. Острието, т.е. шилото, трябва да бъде дълго 22 – 27 см. В последните години, обаче размерите на "площадките" за стъпване се увеличиха. Вече се предпочитат малко по широки от гореспоменатите размери, като целта е по-голяма площ за стъпване. Също така различни материали се подбират за самите "площадки".

Ястребовата стойка (дъгообразна или още лъкообразна) се използва за ястреби, мишелови, орли и някои сови (нощни грабливи птици). Навсякъде по света това е най-добрата конструкция. Предпазва перата от пречупване, относително евтина, лесна за направа и удобна за птиците, когато се качват обратно на нея, т.е. по-лесен достъп от земята. Прилича на клон на дърво. Пръстеновидната стойка се използва от същите видове, както и ястребовата. Тя е добра защото има неоплитаща шнура конструкция.

Преградната стойка или стойка-параван се използва основно в закритите помещения, заради масивните си размери. Някои съвременни соколари все още я предпочитат. Неподходяща за млади и неопитни птици.

 

 

Вана – Всички грабливи птици обичат да се къпят понякога, особено соколите. Те често го правят, даже и през зимата, така, че наличието на вана с вода в клетката или когато птицата е на вън – до стойката, при това със съобразени размери и дълбочина е задължително. Ваната се ползва в птичата стая и на поляната. Ваната и стойката трябва да са поставени една до друга и на слънце, за да може след ваната, птицата да се качи на стойката, да разтвори криле и опашка и да изсъхне. .Ваната трябва да е на разстояние колкото дължината на половината шнур, за да не се оплете. Ако е близо до стойката може да се замърси с изпражненията от птицата. Водата трябва да е студена, чиста и прясна. Според международните закони за всяка граблива птица, която притежавате трябва да имате по една вана с подходящ размер. Тъй като и малки птици могат да се къпят в големи вани, може да се снабдите с по-големи, като размерите може да са около 80 см дължина и 12 см дълбочина. Изключение правят ваните за орли. Ваните с кръгли размери са по-добри.

Хищниците пият вода когато е горещо, при дълги пътувания, а когато са болни пият много повече. Ако на соколите не се предложи вана преди облитане, особено при горещо време, може да откажат да преследват дивеч и да отлетят надалеч в търсене на вода. Така, че преди да ги изведете, отделете около час и половина за къпане, съхнене, чистене и подреждане на перата. Понякога соколи се губят защото техните стопани или не знаят този факт или не му обръщат внимание.

Водната баня служи за къпане, пиене и разхлаждане. Освен нея има слънчева и прашна баня. Наравно с прашната (пясъчната) и слънчевата, водната баня служи срещу паразити. След всяко къпане перушината се поправя.

 

 


Кантар – Старите соколари, в годините когато кантарът не е бил толкова прецизен са претегляли птиците си на око, на ръка или с напипване на мускулатурата. Но това са били познания, предавани с векове от баща на син на баща. Съвременните соколари имат щастието да се радват на прецизни механични, че даже и електронни везни и теглилки, които отчитат с точност и грамовете, които нас ни интересуват.

 

 

 

Дълго въже - от 20 до 100 метра. Тънко, здраво, от изкуствени влакна, издръжливо на атмосферни условия. В никакъв случай рибарско влакно или нещо подобно!!! Рибарското влакно може да се замотае около крилата, перата, краката или главата на птицата и ако тя понечи да отлети, това може да е фатално.

 

 

За соколаря:

Ръкавица – това е един от основните детайли от соколарската екипировка. Би било глупаво да не се използва ръкавица, когато работим с хищник. Ръката на ловеца се нуждае от защита. Птицата добре стои и балансира на дланта ни. Въпреки това, тази своеобразна „стойка” по разбираеми причини е в постоянно движение, затова е нормално соколът да впива в нея острите си здрави нокти. ЗАПОМНЕТЕ – ХИЩНИЦИТЕ УБИВАТ СЪС СЪЩИТЕ ДВА КРАКА НА КОИТО СТОЯТ, НЕ ПОДЦЕНЯВАЙТЕ СИЛАТА И МОЩТА НА ТЕХНИТЕ КРАКА!

Ръкавицата може да бъде купена или изработена. Трябва да е кожена, достатъчно дебела и да покрива китката. В азиатските страни, там от където някои казват, че са част от нашите корени, соколарите и беркутчите използват най-често дясна ръкавица. Докато европейците и останалият свят държат птиците си на лявата ръка. Има разнообразни модели. С един, два, три и пет пръста.

 

за сокол - по-къса и обхваща дланта, китката и малко преди средата на предмишницата.

 

за ястреб - обхваща ръката до средата на предмишницата.

 

за орел - обхваща ръката до лакътя. Някои соколари използват също допълнителен предпазител, който се закрепва от лакътя, връзва се през бицепса и предпазва ръката до рамото.

 

mangalah.jpgАрабски маншон – кожената ръкавица, която арабските соколари наричат „дасс” или „кафф” се използва в редица региони на Саудитска Арабия, Катар и прилежащите му области. Въпреки това в ОАЕ, Кувейт и голяма част от територията на Саудитска Арабия „дасс”-ът бил заменен от обшит с плат маншон, наричан „мангалах”. От вътре е напълнен с камилска вълна или друг мек пълнеж. Дланта се пъха в единия край на „мангалах”-а, а свободните пръсти от другата страна държат шнура. Заради безопасността краят на повода може да бъде завързан за „мангалах”-а, ако междувременно не е захванат за „уакир”-а (стойката). Макар, че много ловци смятат, че маншона е неудобен за използване, той има своите достойнства и предимства в суровите условия на ловът в пустинята.

 

Грижи за соколарската ръкавица: Препоръчително е преди да използвате ръкавицата си за пръв път, да я намажете с подходяща смазка. Това се прави, за да се намали до минимум напояването на кожата с кръв и др. Не я мажете с обикновена мас, олио и тн. Това може да доведе до различни странични ефекти, които в крайна сметка могат да навредят не само на матеирала и здравината на ръкавицата, но така също и на здравето на Вашата птица. Има различни специализирани смазки, които могат да ви помогнат - NurtureSeal, DB Scientific Jess Grease и други.

Що се касае за здравето на Вашата птица, препоръчваме да започвате всеки ловен сезон с нова ръкавица. Винаги сменяйте ръкавицата с нова, ако птицата Ви е боледувала и е била третирана с медикаменти, за да се избегне повторно заболяване или инфекция.

 

 

Калъфка за качулката - предпазва качулката от механични повреди - дъжд, пясък, слънце или намачкване.

 

 

Соколарска чанта - с достатъчно големи размери, за да побере соколарската екипировка, дивечът, храната, ножа и тн. В арабския свят примамката или „тилуах”-ът, когато не се използва трябва да бъде скрит. За това е измислен „миклах”-ът – обикновена бяла платнена чанта, в която се прибират и други ловни приспособления, като напр. нож. За разлика от „миклах”-а, неговата западна разновидност – „ягдташ”-а, представлява украсена с много отделения кожена чанта, която соколарят носи на рамо. В типичната арабска чанта има отделения за примамка – един или няколко гълъба, използвани за тренировка, – джобове за шнурове и ремъчета, свирка, нож, една или няколко качулки и други приспособления, които могат да потрябват в процеса на обучение и лов. Ловецът взема „ягдташ”-а със себе си на полето, докато „миклах”-ът остава в превозното средство на арабските соколари до тогава, докато не потрябва.

 

Соколарски дисаги - замества соколарската чанта и напоследък много предпочитан от соколари, ловци и др. Множество джобове и отверстия за всичко нужно.

 

 

rabit_lure.jpg Примамка - представлява приспособление, което се ползва за тренировката на сокола и контролиране на полета му или за викане при соколаря. Примамката наподобява някакъв вид дивеч. Според вида птица и дивечът, обект на лов е направена от различни материали: кожа, пера, крила на птици, козина и тн. Примамката при арабите се нарича „тилуах”, при руснаците – „вабило”, а в западната терминология – „люр”. Типичният арабски „тилуах” е направен от крила на мъртва дропла (хубара). Крилете се свързват заедно, образувайки доста привлекателна за хищника гледка. Когато това приспособление влезе в употреба с помощта на дълга връзка, това моментално привлича вниманието на сокола, дори от голямо разстояние, което помага да се върне заблудилата се и заиграла се птица. То помага хищника да бъде трениран и изпитан, подготвяйки го за сериозен и суров лов.

nw-lure.jpg

fb-lure.jpg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 




Друго оборудване

Телеметрия - телеизмерване, засичащо устройство, радар, или още електронен проследяващ уред. Всички тези имена са за един много добър и скъп уред, благодарение на който соколарските птици вече се губят значително по-рядко. Предавател, който излъчва радио вълни и се закача за крака, опашката или гърба на птицата. От другата страна е соколарят с мобилен приемник. Това е едно от съвременните нововъведения в соколарството, които значително облекчават живота на соколаря и нерядко спасяват живота на самата птица по време на търсенето и. Също така, това е и първото най-необходимо нещо, което трябва да се закупи, преди човек да се сдобие с хищна птица.