Какви птици се използват?

Според терена, дивеча, свободното време и възможностите на соколаря има широка гама хищни птици на разположение - от соколът-джудже до андския кондор.

Все пак, с годините са се наложили няколко основни вида и подвида, както и няколко разновидности хибриди, с които основно се практикува лов.

 

 

 Керкенез (Черношипа или Обикновена ветрушка) - Falco tinunnculus

Това е един от най-малките представители на хищното пернато братство и определено един от най-често използваните видове сред начинаещите.

Лесно се обучава, привиква бързо към соколаря и много скоро може да бъде изкаран за първите свободни полети.

Недостатък при него е малкото тегло, което, при по-невнимателните (разбирай по-немарливите) начинаещи може да бъде фатално. Трябва да се следи много внимателно теглото на птичката и да се храни според инструкциите на наставника Ви (!!! Това означава, че Вие не трябва да правите нищо сами, защото рискувате целостта на птицата. На която и да е птица. !!!)

С керкенез могат да се ловуват врабчета, косове, скорци, различни малки птици, че даже и пъдпъдъци.

 

 

Обикновен мишелов - Buteo buteo

Доста по-голям от керкенеза. Има плавен полет. Разчита повече на реене. Подходящ за онези, които не са толкова прецизни с храната, претеглянето и тренировките. Малко повече търпи грешките на начинаещите. В природата ловува основно мишевидни гризачи, но е и мършояд.

Мишеловът е интересен параван между керкенеза и големият ястреб - кокошкарът. Близките до него видове са белоопашатият мишелов (B.rufinus), който е най-големият мишелов у нас и северният (гащат, пернатоног) мишелов (B.lagopus). Последният е най-агресивен от другите два вида и най-лесно свиква с лова.

 

 

 

Голям ястреб (Кокошкар, Герак, Атмаджа, Карагуй, Крагуй) - Accipiter gentilis

Крайно търпелив, потаен и агресивен. НЕПОДХОДЯЩ ЗА НАЧИНАЕЩИ!!! Тази птица може да откаже всеки новобранец. Заниманията изискват опит, търпение, постоянство. Ловът и отношението към дивеча са силно "загнездени" в него. Бърз, маневрен и пъргав ловец. Най-използваната птица за лов, заедно със сокола скитник.

 

 

 

 

Малък ястреб (Врабчар) - Accipiter nisus

"Малкият брат" на кокошкаря. Отстъпва единствено по теглото си. Много по-агресивен и с по-силно развито чувство за ловуване от кокошкара. Стремителен, маневрен и агресивен полет. Ужас за по-малките видове птици. Ако си смени ръста с кокошкара това ще бъде най-добрият ловец в гората и на полето.

НЕПОДХОДЯЩ ЗА НАЧИНАЕЩИ!!! Хората, които не са тренирали хищна птица и възнамеряват за първи път да се пробват с врабчар могат да бъдат квалифицирани като несериозни, безразсъдни, самонадеяни и в крайна сметка доброволно и съзнателно жертващи птицата.

 

 

 

 




Мишелов на Харис - Parabuteo unicinctus

Произходът на този уникален хищник е Северна Америка. Единственият вид, който ловува в ято. В последните години се налага все повече в Европа. При закупуване на млади птици трябва да се внимава. Зимата има риск от премръзване.

img_2296.1.jpg

 

 

 

Малък сокол (Чучулигар) - Falco columbarius

Малък, изключително пъргав и маневрен Чучулигарът, както личи от народното му име е най-подходящата птица ба лов на чучулиги. Този вид лов е изключително зрелищен въпреки миниатюрните размери на хищник и плячка. Изисква се голямо усилие и добра тренировка от страна на сокола, за да улови чучулигата. Въпреки лесното си обучение не се препоръчва за начинаещи, поради миниатюрните си размери и контрола на теглото. Има възрастов и полов диморфизъм.

Чучулигарът е прелетна птица, която се среща в по-голямата част на Европа, Мала Азия и някои части на Азия. В Европа гнезди на Скандинавския полуостров, в балтийските страни и Русия, на север от Москва. В Ирландия, Исландия и западните части на Великобритания води уседнал начин на живот, а в цялата останала част на Европа и Мала Азия може да бъде срещнат като зимуващ вид. Обитава тундра, полутундра и иглолистни гори, по време на зимните миграции може да се срещне и в друг тип области, но като цяло не силно залесени. У нас се среща много рядко и е обявен за защитен вид.

img_2003.jpgimg_1992.jpg

Едногодишен мъжки екземпляр след лов

 

 

Сокол скитник - Falco peregrinus

Най-бързото животно на планетата - 320-400 км/ч. Разпространен по всички континенти. Наравно използван от соколарите с кокошкара. Прекрасно пикиране. Средна издръжливост при хоризонтално преследване. Чудесен за лов на яребици. Има възрастов диморфизъм. Твърдите пера помагат за полети през леко дъждовно време. При заниманията се изисква предварителен опит.

Млад женски екземпляр Възрастен женски екземпляр

 

 

Тунизийски сокол - Falco pelegrinoides pelegrinoides

Считан за подвид на скитника. Малък пъргав сокол. Характерен тесен силует на крилата, който изисква повече работа в небето. Считан за призьор в хоризонталните гонки. Предпочитан от много състезатели, практикуващи Sky Trial. Хибридите със Северен сокол са чудесни ловци, издръжливи и упорити.

Възрастна женска

 

 

Берберски сокол (Червено-теменен сокол) - Falco pelegrinoides babylonicus

Считан за подвид на скитника. Както тунизийския сокол, само че в общата окраска е малко по-светъл. По-предпочитан при хибридите със Северен сокол от тунизийския.

Възрастна женска

 

 

Далматински сокол - Falco biarmicus

Много интересен вид сокол. Предпочитан за лов на свраки поради вродените му упоритост, лека но здрава физика и способността да прави непрестанни атаки. Най-често използван при демонстрации. По-"мек" в подхода към дивеча от скитника. Оперението е подобно на ловния сокол.

Възрастна двойка до гнездото      Възрастен женски екземпляр

(в ляво - женска, дясно - мъжки)

 

 

Ловен сокол - Falco cherrug

В бившите руски републики е наречен "сокол-куче". Най-"разсъдлив" от всички хищни птици. Добър анализатор на ситуацията. При тренировките не трябва да се правят грешки, защото той се възползва. Прекрасна птица като екстериор и темперамент. Добър за лов на фазани, врани, чайки, гларуси и др. Някъде се използва с успех и на по-малките видове зайци - подземник, арнаб, талай. Много издръжлив при хоризонтално преследване. Недостатък - мека перушина, която го прави неизползваем при лек дъжд. Поради това, недооценен в Западна Европа.

 

Млад мъжки алтайски ловен сокол                Възрастен женски алтайски ловен сокол

 

 

Северен сокол - Falco rusticolus

Най-големият сред соколите. Несравним по устрем и издръжливост. Докато ловният сокол с времето се променя и може да стане даже "труден", северният сокол се "вдетенява". Всеизвестен с това, че трудно може да се опази жив. Проблем при него е горещината. Не понася високи температури и бързо заболява.


"Черен" млад женски Тъмна ("черен") и светла ("сребърен") фаза

 


"Сребърен" мъжки                                    "Бял" млад мъжки

 

"Сива" възрастна женска

 

 

 

Хибриди

Северен Х Ловен

Един от най-често използваните и развъждани хибриди. Всеки един от видовете, използвани за възпроизвеждането му има близкородствени гени. В природата за такъв естествен хибрид се счита F.ch. altaicus.

Издръжливи със склонност за преследване на дълги дистанции, добри ловци на земя и във въздух, упорити. Различава се от хибридите със сокола скитник по по-мекото оперение, не толкова стегната стойка. По-бавни и не толкова отривисти махове. Дъждът влияе на полета му, поради по-меките му пера.

 

 

1/2 Северен Х Ловен

Това е една добра пропорция, по-често използвана сред новите развъдчици. Успешно използвана за охрана на летища, лозови масиви, рафинерии и др.

              Млад мъжки                               Млада женска

 

 

3/4 Северен Х Ловен

Една от най-често използваните за лов пропорции. Чудесни ловни качества, съчетани в добре балансирани гени. Упорити и умели ловци. Изисква се повече работа при женските.

                       Млада светла женска                                    Тъмна възрастна женска

 

 

5/6 Северен Х Ловен

Също много добра пропорция, която се предпочита от арабските соколари. Издръжлива на атмосферните условия в залива. Доминира като характеристики над 3/4, но отстъпва на 7/8.

Тъмна женска в предстояща полова зрелост

 

 

7/8 Северен Х Ловен

Прекрасна и желана пропорция от мнозина. Резистентна на заболявания и топъл климат. Предпочитана сред Арабските соколари. Високо ценени са много светлите, тъмто кафявите и почти черни екземпляри от двата пола.

              Възрастна светла двойка     Тъмен възрастен мъжки

 

 

Северен Х Скитник

Едно изумително съчетание. Според статистиката тази пропорция се използва все по-често сред съвременните соколари и особено в Арабския Залив. Екземплярите са импринтирани или стерилни и няма опасност от "замърсяване" на гените в природата. Много успешни ловци със специфичен темперамент и излъчване. Упорити, издръжливи и агресивни. Стегнатата им стойка винаги ги отличава от хибридите с ловния сокол, които са малко по-"пухкави" и леко отпуснати. Стремителен полет с отривисти махове. Перата са по-твърди от хибридите с ловни соколи.

 

1/2 (50/50) Северен Х Скитник

Най-предпочитаната пропорция сред опитните соколари. Съчетава качествата на двата най-добри вида соколи - северният сокол (F.rusticolus) и соколът скитник (F.peregrinus). Тези хибриди се отличават с големи летателни възможности, издръжливост, целеустременост, агресия и изобретателност. Често екземплярите и от двата пола са стерилни. Неподходящ за начинаещи или с малък опит соколари.

Млад мъжки на 3 месеца                  Едногодишен мъжки     Мъжки във второ оперение

 

 

3/4 Северен Х Скитник

Изключително рядка и безценна пропорция. Див и почти непредвидим характер. Притежава агресивна природа. Добре преценява всяка ситуация. Изисква професионални умения и подход. Неподходящ за начинаещи или с малък опит соколари.

img_2893.1.jpgimg_3195.1.jpg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

"Бяла" възрастна женска

 

 

Коктейли

Това са екземпляри, които съчетават в себе си гените на повече от два вида. Резистентни на заболявания. Често с много интересна външност и уникални качества. Малцина притежават такива хибриди. Поради малкият им брой рядко се използват.

 

 

Скален орел - Aquila chrisaetos

Мощен, силен и величествен. В Казахстан, Монголия и Киргизия с него успешно се ловуват зайци, лисици, вълци. Най-често използван от европейските соколари за лов на зайци, лисици и сърни. Изисква много време, храна и постоянни занимания. Неподходящ за лов в нашата страна.

Млад мъжки скален орел

 

orel.jpg orel1.jpg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                      Четиригодишен екземпляр                                       Възрастна женска след лов на лисици

 

 

Ястребов орел - Hieraaetus fasciatus

Желан от много соколари. Чудесен ловец на зайци и фазани. Заради теглото и пъргавината си женската е особено подходяща за зайци. Притежава агресията и бързината на ястреба и до някъде физическите дадености на скалния орел - дълги и здрави нокти и изумително дълги крака. В естествената си среда ловува кеклици, яребици, гълъби и др.


            Едногодишен мъжки                  Млада женска на 3 месеца

 

Този крайно агресивен подвид на ястребовия орел идва от дива Африка и е опасен не само за дивеча

 

 

 

Някои други видове използвани за лов

Достоен ловец сред "големите" е и Малкия африкански скитник (F.p.minor). Този миниатюрен сокол скитник е страшилище за яребиците както в Африка, така и в Европа. По време на годишната соколарска среща на IAF във Франция през 2007 година, българските соколари успяха да видят с очите си един такъв мъжки африкански "пършинг". Въпреки микроскопичните си размери мъникът се представи блестящо.

 

 

 

 

 

 

 

Една от предпочитаните и сравнително трудно достъпни "екзотични" хищни птици за лов е Черният врабчар (малък ястреб). Другаде може да се срещне още и под името Голям черен врабчар (малък ястреб). Както европейския му събрат, черния врабчар се използва най-често за птици. Яребици, токачки и други видове птици и малки бозайници влизат в менюто на този ястреб от черния континент.

 

 

 

 


Голям черен врабчар с токачка в ноктите

 

 

Друг един вид използван с успех от съвременните "беркутчи" е Африканският черен орел или Орел на Верокси (Aquila verreauxii).

На английски - Verreaux\'s Eagle. Името на този орел идва от откривателя му - френския натуралист Едуард Верокс (Edouard Verreaux).

Дължината на тялото му е около 75-95 см. Приблизителното тегло на мъжкия е 3,7 кг, а на женската - 4,45 кг. Размахът достига 2,5 м. Цветът на възрастните птици е чисто черен, а на гърба между крилата има интересно оцветяване на перата във формата на латинската буква "V".

Колеги от Европа, които имат опит и ловуват с орли споделят, че въпреки "по-мекия" си характер не рядко черният орел с успех улавя лисици и сърни. А не малко скални орли биха си помислили да атакуват нещо по-голямо от заек или евентуално лисица.

 

 

 

 

tsveti-1.jpg

 Цвети и нейната женска Африканска Орлица