Международни закони

 

МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ ПРИЗНАВАЩИ СОКОЛАРСТВОТО

 

Днес Соколарството е добре познато и легитимно в природозащитното и ловното законодателства на повечето страни в Европа и света. Държавите, в които то се практикува, използват специална законова уредба за регулиране на този лов и предотвратяване на бракониерството.
Успоредно с това съществуват и се изпълняват програми за възстановяване и пускане в природата на редица защитени или почти изчезнали видове хищни птици, като напр. соколът-скитник, калифорнийският кондор, мавританският керкенез, прерийният сокол и мн. др. В света няма програма за възстанвяване на хищни птици, без тя да е изпълнявана или взаимствана от Соколарите и техните единствено работещи методи. Изкуственото размножаване в контролирани условия, качественото лечение и правилното възстановяване в природата са само малка част от приноса на соколарите по света.

Обединявайки желанието си за повсеместно добруване на хищните птици, през 1968 година е създадена Международната асоциация за соколарство и запазване на грабливите птици (International Association for Falconry and Conservation of Birds of Prey – IAF). В нея членуват близо 50 страни, сред които и България единствено в лицето на БАЗГП.
IAF е приета за член на Световния съюз за защита на природата (IUCN), в който са и организации като Birdlife International, WWF и др.

 

С резолюция от 09.09.1977 година соколарството е легитимно признато от Постоянния комитет на Конвенцията за запазване на европейската дива природа и естествени местообитания (The convention of the conservation of European Wildlife and Nature habitats), позната още като Бернска конвенция.

Международният Съвет за Лова и защита на дивата природа (The International Council for Game and wildlife conservation – CIC) признава соколарството и го определя като „най-природосъобразен начин на лов”.

 

Конвенцията за международна търговия със застрашени видове на дивата флора и фауна - CITES в своя резолюция от 20.10.1997 год. също посочва соколарството като легитимна дейност.

Документ на Органа на съвета на Европа (Economical and Social Committee) от 25.05.1997 год. посочва: „Соколарството е легитимен и древен спорт, на който трябва да бъдат предоставени условия за съществуване”.

 

Според Европейската Комисия соколарството е „благоразумно използване”.

 

Днес практикуването на Соколарството е регламентирано в ловното и природозащитно законодателства на редица страни по света, сред които: Великобритания(!), Ирландия(!), Австрия(!), Германия(!), Швейцария(!), Белгия(!), Франция(!), Италия(!), Испания(!), Португалия(!), Холандия(!), Швеция(!), Дания(!), Исландия, Чехия(!), Словакия(!), Полша(!), Унгария(!), Словения(!), Хърватия(!), Македония(!), Русия(!), Сърбия и Черна Гора(!), Естония(!), Литва(!), Украйна(!), Казахстан(!), Таджикистан, Туркменистан(!), Узбекистан, Киргизия, Грузия(!), Монголия, Китай, Япония(!), Индия(!), Индонезия(!), Филипини(!), Пакистан, Гърция, Турция(!), Ирак, Кувейт, Сирия, Саудитска Арабия, ОАЕ(!), Египет, Либия(!), Тунис(!), Алжир, Мароко(!), Мавритания, ЮАР(!), Зимбабве(!), Мексико(!), Ел Салвадор(!), Перу(!), Салвадор, Бразилия(!), Аржентина(!), Австралия, Нова Зеландия(!), САЩ(!), Канада(!) и мн. др. (отбелязаните с „!” са членове на IAF - Международната асоциация за соколарство и запазване на грабливите птици).

 

От написаното по-горе е видно, че Соколарството е легитимен вид дейност и в повечето страни от Източна Европа: Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Словения, Хърватия, Литва и др.

 

Ще Ви предоставим една нищожна частица от чуждото законодателство спрямо Соколарството

 

Англия
Соколарството в Англия е уредено от Wildlife and Countryside, с документ от 1981 година. В него е упоменат т.нар. “Списък 4”, който се отнася до грабливи птици, нуждаещи се от повече контрол и защита, като: Големият ястреб, Соколът скитник, Малкият сокол, Северният сокол, Скалният орел и др.

 

Германия
Ловният закон Bundesjagdgesetz урежда специалните въпроси за соколарството и в § 15 го нарича „лов със соколи” („Greifen” – лов с ястребови/accipitridae). Федералният закон
Rahmengesetzgebungskompetenz съдържа общ член (Чл. 75, №3 Grundgesetz), равносилен на закон. Във всички провинции соколарството е законно. С решение от 1980 година на германския конституционен съд соколарството е прието за законен вид лов и основно лично право на практикуващите го. Поради специалния характер на лова, соколарят не е задължен да обръща внимание на целия ловен закон.
Друг важен документ за соколарството е Bundesartenschutzverordnung, свързан с микрочиповете като метод за маркиране на птици. Законът не позволява поставянето на предавател или микрочип в мускула на грабливи птици, тъй като методът не е безопасен – причинява много проблеми за здравето и кондицията на птицата. Освен тази страна на проблема, много поставени чипове се губят и на практика се получава така, сякаш соколарят притежава незаконна птица.

 

Австрия
Соколарството е прието както на федерално, така и на щатско ниво. На щатско ниво то е регулирано в ловните закони Bundesrecht или Landesrecht.
В последната част на закона Salzburger Jagdgesetz, в §1, т. 3 се казва, че ловът е част от земеделието и лесовъдството и че соколарството е спорт, практикуван на открито.

 

 Франция
От 15 септември 1954 г. соколарството е признато за ловно изкуство в Code Rural, изрично регламентиращо позволените ловни изкуства: „chasse a tir, a courre et au vol”– стрелба, лов с кучета и лов със соколи. Властите подкрепят и се доверяват на соколарите за грижата към дивеча на тяхната територия.

Целогодишно се контролират плевелните птици със соколарски такива. През май и юни се допуска контрол и чрез отстрел и специално позволени системи за улавяне.
Издадени са редица министерски заповеди в полза на соколарството:

Министерска заповед от 17 април 1981 г., изрично упоменава и защитава в списък всички птици, в т.ч. и семейство Соколови (Falconiformes) и е допълнена от Министерска заповед от 31 януари 1984 г., която позволява, при строги мерки, от диво състояние да бъдат вземани за соколарски цели само млади птици от видовете Голям и Малък ястреб;
Министерска заповед от 30 юли 1981, изменена на 14 март 1986, визира отглеждането, транспорта и използването на хищни птици за соколарски цели, както и изрично упоменава периода на откриване и закриване на ловния сезон за соколарството и този за лов с огнестрелно оръжие;
Заповед от 30 септември 1988 г. позволява контрол на някои определени видове (сем. Вранови) по време и извън законния ловен период  чрез използване на соколарски птици за тази цел.
Най-важната заповед за соколарството е Министерската заповед от 30 юли 1981 г., променена на 31 януари 1984 г. Тя позволява в т.2 практикуването на соколарство. С разрешение на екоминистъра и след консултация с постоянния комитет на Националния Съвет за запазване на природата (CNPN), се улавят от диво състояние млади екземпляри от видовете Малък и Голям ястреб. В т.6 от заповедта се позволява практикуването на соколарство през ловния сезон. Разрешава се и тренирането на птици от края на закрития ловен сезон до 30 април, като тренировките се правят без куче и с животни, класифицирани като „вредни” в дадения департамент. Позволява се тренирането на хищници от 1 юли до откриването на ловния сезон, при условие, че тези тренировки се правят със собствен маркиран дивеч или с видове, класифицирани като „вредни”. Това означава, че може да се ловува с  птиците 10 месеца в годината – от 1 юли до 30 април.


(В същия дух е разрешено в Южна Африка да се ловува с грабливи птици през цялата година, даже след ловния сезон. Допуска се по един улов на ден, само за да се нахрани птицата, както го прави в природата. На соколарите не се позволява да вземат останалата част от дивеча, след като птицата се е нахранила).

 

 

 

 

Белгия
Законът за защита на животинския свят от 14.08.1986г. и направените по-късно промени в него не съдържат клаузи за отглеждането на грабливи птици за соколарство и не влияят на соколарството. По време на парламентарната работа по измененията на закона, белгийският министър е заявил: „Не поставям под въпрос хобито на соколарите. Това е от компетенцията на районните управи. Тренирането на соколи не се влияе от този закон.”

Районните управи регламентират соколарството, както и видовете, които живеят в естествена среда в двата основни района – Фламандски и Валонски.

Във Фламандския район Законът за защита на птиците определя соколарските птици като начин за контрол на вредните птици. Законът фиксира откриването и закриването на ловния сезон за соколарството.
Според нормативен документ грабливите птици, развъдени в неволя, може да се отглеждат, ако са опръстенени със затворени пръстени и регистрирани. Тази информация се съхранява от одобрена частна, независима организация.
Кралски указ от 09.09.1981г., изменен на 04.01.1987г, упоменава разрешените за лов птици за целите на соколарството: скорци, врабчета, чайки, гларуси, гарвани гробари, врани, сойки и свраки.
Министерският закон за соколарството от 25 Март 1985г. е в сила над 10 години във Валонския район. Този документ удовлетвори всички партии и е добър пример за балансирано законодателство. Правителството на Валонския район разработва нови закони за защита на птиците.
В района соколарите имат специални дати за откриване и закриване на ловния сезон. Законът на район Валон от 17.05.2001г. визира датите на откриване и закриване на ловния сезон за периода от 1 юли 2001 до 30 юни 2006 г. В V-та глава, Соколарство, чл. 27 упоменава, че: „Ловът със Соколи на всички видове дивеч, защитени от този Закон, е позволен от 01.09 до 31.01, както лов със Соколи на гривяк, заек, лисица и дива котка е позволен от 15.08. до 28.02.”. Соколарите имат по-дълги ловни периоди, отколкото ловците с пушки. Ловците са поддръжници на соколарството. Белгийските орнитолози също приемат соколарството, а в някои случаи те дори си сътрудничат със соколарите. Политическите партии също не показват негативно отношение към соколарството, дори в Зелената Партия има трима соколари, членове на работна група в Екологичната партия.

 

Унгария
Соколарството е регулирано в Закона за лова и Закона за опазване на природата. Две са институциите, които отговарят за соколарството: Аграрното Министерство (Ловният департамент) и Министерството за защита на околната среда (Департамент за запазване на природата).
Аграрното министерство контролира ловната част на соколарството. В наредбата за лова е написано, че соколарството е традиционен ловен метод и наследство на унгарския  народ, както и част от унгарската ловна култура. В наредбата е записано какъв вид дивеч, как и кога може да се ловува със соколи. Клубът има много добри връзки с лидерите на ловците, които разбират, че соколарството е много интересна и атрактивна за публиката дейност и е най-добрият начин да се пропагандира ловът.
Министерството за защита на околната среда е убедено, че соколарството не вреди на грабливите птици и соколарите знаят как да развъждат, отглеждат и ловуват с птиците, както и да ги поддържат в добра кондиция. Знанията на соколарите са изключително ценни и природозащитниците често се нуждаят от тяхната помощ за различни програми по възстановяване и пускане в природата на грабливи птици. Соколарите, естествено, са и природозащитници.

 

 

Туркменистан
Мюсюлманското право, шариат, регламентира строго правилата за лов с хищни птици. Всеки туркменски соколар, преминавайки школа за млад соколар в клуба, получава разрешение от Министерството на природата на Туркменистан за притежание и отглеждане на граблива птица. През 1995 година беше прието становище „За лова”, в което параграф 8 споменава за лова със соколи на територията на страната от гражданите на Туркменистан и чуждестранни лица. Соколарският клуб строго контролира вземането на соколи от гнезда за използването им в лова.

 


След това предостатъчно изброяване си идва на мястото въпросът ЗАЩО СЕ ЗАБРАНЯВА ЛОВЪТ СЪС СОКОЛИ У НАС?
Дали защото с отварянето на една такава ловна ниша определени хора и кръгове биха загубили доста сериозни средства от черна търговия (защото една от целите на соколарството е ефективното ограничаване на бракониерството)? Но, когато погледнем цените на птиците и множеството изисквания за това, този вариант отпада от само себе си.
Дали, тогава пък, защото някои еколози и учени биха загубили влиянието си, ако приемат нещо, което преди това яростно са отричали, поради незнание и необяснимо неприемане на фактите, или защото просто е по-удобно да си част от стадното мислене за нещо, което не разбираш, вместо да се опиташ да го проучиш и да имаш собствена позиция (относно „позицията” тук визирам както еколози, така и парламентаристи, чиито интереси към соколарството се задушават от голямата партийна група и поради собственото им нежелание за действие).

...Разбира се, това не са обвинения, а само разсъждения на глас върху въпроса „ЗАЩО?”.

 

Имайки предвид изложеното дотук, можем да заключим за необходимостта от регламентирано практикуване на соколарството в България и унифициране на българския закон с европейските критерии и норми. БАЗГП счита, че промяната на Закона за лова и опазване на дивеча в частта му, забраняваща този вид дейност, ще има единствено и само положителен ефект за страната ни – както в природозащитно, така и в икономическо отношение. Добра основа за промяна на законовата рамка е разглеждането на регламента за соколарство в страните от Европейския съюз: право на лов по силата на Закона за лова; право на улов, обучение и лов с грабливи птици; маркиране на птиците, използвани от соколари; контрол на дейността.