Законите в България

Някой би се учудил, когато погледне очевидните факти. А именно, че Соколарството в България все още, въпреки международния му статус, е забранено. При това би се учудил за наличието на такъв информативен панел, като този тук.

Сметнахме, че е нужно да покажем законите и в България, защото те показват именно необективната и незавидна съдба на Българското Соколарство – пренебрегвано, потъпквано, унижавано, тенденциозно забравяно.

Сметнахме, че Българското Соколарство и хората, които искат то да просъществува в по-добър климат и в не чак толкова враждебна среда, заслужават да видят възможностите за развитие на това, умишлено потулвано от някои, древно ловно изкуство.


...Да бъде Соколарство...!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЗАКОНИ В БЪЛГАРИЯ И РАЗСЪЖДЕНИЯ

БАЗГП е единствената у нас организация, която се занимава с проблемите на Соколарството и Лова със соколи. Именно като такава БАЗГП е готова да подкрепи и помогне с нужната информация и контакти евентуални бъдещи промени в ЗЛОД, ЗЗП, ЗБР и др., при интерес от страна на отговорните ведомства.


СОКОЛАРСТВОТО
или
ЗАЩО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРОМЕНЕН ЗАКОНЪТ ЗА ЛОВА

Следващите редове са посветени на „прословутия” в соколарските среди член 65, т.12 от ЗЛОД, който се оказа „вечно абониран” за Закона заради нечии интереси. Бяхме свидетели на диспути, срещи с НПО и др. интервенции по повод законите за биоразнообразието и околната среда. Слушахме и четяхме за станалите промени, но сегашният ЗЛОД беше приет с незначителни промени набързо-набързо, без да бъдат допуснати (въпреки желанието си) организации имащи повече познания и информация по въпросите, касаещи техните интереси и лични права.

В т.12 от чл.65 на Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) се забранява ловът с грабливи птици.
Соколарството е древно ловно изкуство, което може да бъде обяснено най-кратко като лов на дребен дивеч с помощта на обучена граблива птица в тяхната естествена среда.
На практика т.12 от чл.65 е мъртва законова разпоредба, тъй като след Освобождението в България не съществува соколарство. Под соколарство днешните еколози и природозащитници погрешно разбират бракониерство, докато в същото време самото бракониерство процъфтява дори при действието на сега съществуващата разпоредба. Отнемат се малки от гнездата им, а после се предлагат от спекуланти на незапознати и така се стимулира, т.нар. черен пазар. Неинформираността по тези и други въпроси провокира към спекулации, митнически и други нарушения. Унищожават се отделни индивиди и цели видове.

Със забраната за упражняване на соколарство чл.65, т.12 препятства на практика съхраняването и възстановяването в природата на грабливите птици. Не се познава ползата от соколарството както за запазване и увеличаване на популациите грабливи птици, така и за ограничаване на посегателствата от бракониери и колекционери. Не се ползват също ресурсите и готовността за съдействие от международни организации за съхраняване и увеличаване популациите на редки и застрашени видове. Една от ползите на регламентираното соколарство е, че наблюденията и охраната на гнезда могат да бъдат организирани и обезопасени от соколари-доброволци.

Чл. 65, т.12 не позволява използването на грабливите птици за различни стопански цели: в зоните на летища и писти за прогонване на вредни и плевелни птици като превенция срещу злополуки на въздухоплавателни средства от гражданската и военната авиация (особено в миграционните периоди); за безопасно регулиране на популациите от зайци и плевелни птици в райони на гробища, в пространства между къщи, в различни рафинерии и разсадници, рибарници, индустриални зони, къмпинги, бунища и т.н. Единствено при използването на соколи е възможно птиците да не се убиват, а по чисто биологичен, безопасен начин, да бъдат пропъдени.
Точка 12 от чл. 65 на ЗЛОД не дава възможност за разширяване обхвата на ловно-туристическите дейности. Любителите на природата и алтернативния природосъобразен начин на лов са лишени от право да удовлетворят свои интереси и спортни потребности. Не се оценяват възможностите, които регламентираният лов с грабливи птици създава за развитието на международния ловен туризъм в България, както и финансовите измерения на постъпленията в бюджета от този вид дейност (което, между впрочем, е едно сериозно бюджетно перо в другите страни).

С приемането на т.12 от чл. 65 е забравена същността на лова със соколи и други грабливи птици като ловно изкуство, развивано по българските земи от древността до късните години на Турското робство.
Промяната на т.12 от чл. 65 се налага и поради несъответствието и с европейското законодателство
Необходимо е националната правна уредба да се хармонизира с него в частта, регулираща соколарството и лова с обучени грабливи птици. Припомняме, че соколарството е определено като легитимна дейност от 129 страни, някои от които Холандия, Австрия, Белгия, Германия, Франция, Ирландия, Испания, Дания, Великобритания, Швеция, Гърция, Италия, Португалия, Чехия, Полша, Унгария и др.
В рамките на ЕС са изработени специфични  закони  за соколарите по повод вземането на грабливи птици от диво състояние. Дори няма ограничение за транспортирането на обучени птици в която и да е от страните на ЕС. Ето само няколко примера: през 1950 г. в Париж е подписана Международна Конвенция за опазване на птиците. В чл. 7 от документа се признава соколарството като законова дейност. В периода 1977 г. – 1979 г. ЕС приема редица документи, в които изрично се подчертава соколарството като приемлив начин на ловуване и легитимен древен спорт. През 1979 г. Съветът на Европа, в който членуват повече от 30 страни, приема Конвенция за опазване на европейската дива природа и естествени местообитания. Този международен акт е по-известен като “Бернска конвенция”. Документът признава соколарството като причина за улавяне и отглеждане на грабливи птици. Соколарството е прието и е под защита на тази конвенция и Директивата за защита на дивите птици на ЕО. В САЩ съществува Федерална защитна рамкова конвенция за обучение и лов с грабливи птици. Представители на страните, в които соколарството е държавно регламентирано, приемат през 1997 г., на Конференцията на участниците, Резолюция  конф. 10.20. за “редовно трансгранично преминаване на собствени живи животни”. В преамбюла на документа  изрично се подчертава, че могат да бъдат пренасяни законно животни за целите на соколарството.

БАЗГП настоява:

І. В краткосрочен план:
1. Да бъде променен чл. 65, т. 12 от Закона за лова и опазване на дивеча в Република България.
2. За обучение и лов да бъдат използвани птици, отгледани при изкуствени условия и вписани в регистър, както и маркирани със затворени пръстени.
3. Да бъдат разработени програми за мониторинг, охрана и пускане в природата, които да бъдат насочени към популациите на видовете, използвани за соколарство, техните местообитания и хранителна база.
4. Отговорните институции да разрешат само на една националната соколарска организация, а не на отделни физически лица, да улавя според годишна квота грабливи птици от природата, от видовете: голям ястреб, малък ястреб, черношипа ветрушка и обикновен мишелов.


ІІ. В дългосрочен план:
1. Да бъде регламентиран уловът и ползването на диви птици от разред Falconiformes въз основа на годишно определена квота, изразена в процент от годишния прираст на популациите. Ползването да се осъществява само след като числеността на популацията на даден вид за България е достигнала определена стойност и няма тенденция за намаляване.
2. Популяризиране на лова с обучени грабливи птици у нас и в чужбина и развитие на международния ловен туризъм в България.

В заключение,
Целта на БАЗГП с отпадане забраната за лов със соколи и други грабливи птици и с приемане на подзаконови актове (проекти на които асоциацията вече е изготвила) е:
а) популяризиране на древното ловно изкуство;
б)
възстановяване и съхраняване на грабливите птици чрез изкуствено развъждане и опазване на местообитанията им;
в) разширяване на видовете туристически и ловни услуги, вкл. гостуване на чуждестранни соколари;
г) съдействие на природозащитните органи и организации за научни и практически изследвания, мониторинг на популациите, предотвратяване на бедствени интервенции от плевелни птици, както и на незаконните посегателства;
д) обучение и привличане на младото поколение към алтернативна природосъобразна спортна дейност.

 

Не бива да се пренебрегва фактът, че възраждането на лова с обучени грабливи птици ще обогати българската ловна култура. Българските ловци не бива да бъдат лишавани от правото да практикуват един толкова красив и емоционален начин на лов, на който са се радвали техните предци и на който в наше време се радват ловците в 95% от всички европейски страни.
БАЗГП призовава за възстановяване на лова с обучени грабливи птици в България. Само по този начин може да се гарантира контрол върху популациите на видовете, използвани в соколарството.

 

Като член на IAF БАЗГП е запозната с принципите на съвременното соколарство, както и с правното му регламентиране в Европейските страни, където то е най-развито.

Публикуването на тази част беше провокирано както от факта, че любителите на този великолепен спорт са лишени от възможността да го упражняват, така и от болката ни, че “компетентните” органи не желаят да разсъждават компетентно и, отхвърляйки протегнатата от нас ръка за среща, както и не отговаряйки на нито едно от 17-те (!!!) писма на президента на IAF Патрик Морел и над 30-те писма от международни институции и лица, приеха Закона без така необходимите промени. Дано, прочитайки статиите ни, тези хора разберат най-сетне ползата от това, което други отдавна са открили и прилагат, а именно, че без соколарство само и единствено губим. Губи природата, губят хората.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Няма морален недостатък в упражняването на лов със соколи. Забраната на този вид лов би била оценена като морално ощетяване на човека. Не е убедителен и аргументът, че ловът със соколи не е природосъобразен. Етологичните изследвания сочат, че грабливите птици имат възможност да запазят естественото си поведение дори при известен контрол. Благодарение на познанията и действията на много соколари, бяха съживени много популации грабливи птици. Познанията и подготовката на соколарите са основни предпоставки за възстановяването на нуждаещите се диви грабливи птици. Предимствата за човека и природата да се упражнява лов със соколи са много. Въпросът е дали няма да бъде късно, когато все пак се проумее необходимостта от такава помощ.